Сопот (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сопот (Област Ловеч))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Сопот
Общи данни
Население 172 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 37,264 km²
Надм. височина 378.1 m
Пощ. код 5571
Тел. код 06935
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 68076
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ)
Сопот в Общомедия
кметство село Сопот
Изглед към село Сопот
сградата на читалището и пощата

Со̀пот е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

Географско положение и природни условия[редактиране | редактиране на кода]

Село СОПОТ (общ. Угърчин) се намира на северните склонове на Стара Планина, на 35км от гр. Ловеч и на 10км южно от гр. Угърчин. Разположено е в котловината между двата хълма Радковец и Чепля. Към него са и обособените махали - Лакавец, Съевци и Шумака.

Има полубалкански характер.

През землището на с.Сопот протича река Каменица. Нейни протоци са Лъга и Топлица и многобройните долчинки идващи от хълмовете Радковец, Чепля, Иван дял, Кичера и др.

Сопотското землище се характеризира с късна пролет и горещо лято, ранна и топла есен и студена и продължителна зима. Валят обилни снегове. Духат повече западни и северозападни ветрове, които не са постоянни и силни. Обилни дъждове валят през месец май, юни и октомври. По направени проучвания средногодишната температура е 11 градуса, а годишните валежи са около 630 литра на квадратен метър.

История[редактиране | редактиране на кода]

ЗЕМЛИЩЕТО НА СЕЛО СОПОТ В ПРАИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ

От старата каменна епоха на палеолита, останките не са открити. В малката пещера на северния склон на Долния Кичер до р. Каменица, на северозапад от с. Микре и източно от долния Шумак срещу колибите на Камберите и Чалманите е бил запазен насип, от който са били изровени глинени фрагменти от съдове, ножове от кремък и стъргалки, каквито са ни познати от други изследвани пещери, населявани през неолитната епоха.

Какво е било населението през бронзовата и медната епоха нищо не може да се каже.

Римляните при идването си на нашите земи заварват траките, за които се предполага, че са дошли от север, около 1900 години преди Христа.

Данни за тракийците имаме по точно от техният култ към Зевс и Хера, за което свидетелства намерения релеф на землището на село Сопот.

По време на Османското владичество в землището на селото през 14-15 век е имало и друго селище - КАЯДЖИКБУНАР.

От изследването на Петко и Георги Радоеви и видно, че същото е било записано в регистъра на селищата на Никополския санджак. Намирало се е на 7км южно от гр. Угърчин в района на Камен кладенец.

Същото е било изоставено през 15 век. Вероятно на негово място остава да съществува сегашната махала на Горния Шумак.

От направена справка в турско - руския речник (изд. 1977г. от АН на СССР) е видно, че географското понятие "каяджикбунар" се състои от две думи - "кая", която се превежда като "малката скала" и "бунар" - място, което изобилства с вода. Общото значение на двете думи се превежда като "извора, кладенеца с малката скала"

И сега в района на кариерата на Горния Кичер в западния бряг на р. Каменица през дъждовните месеци от скалите извира вода - малки изворчета.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Във селото има водопад наречен "Скока". За да се стигне дотам трябва да завиете на дясно ако идвате от(София) или на ляво от(Варна).Пътят от бензиностанцията до водопада е около 3 – 6 км.

Сопотска пещера

"Тъмната дупка" е пещерата, намираща се в средната част на рида "Гагайка", среден Предбалкан. Намира се на 5км северозападно от село Сопот, Ловешки окръг. Образувана е от долно кредитни варовици. Входът и (висок около 1,5 метра) се намира в стръмен, обрасъл в храсти и дървета склон. Дължината и е 1225 метра. Първите 400 метра представляват тясна и на места ниска галерия. Следват широки зали с много пещерни образувания. Едно от тях е скалната колона, след нея при силни валежи се появява поточе, което тече към вътрешността на пещерата и изчезва в сифон. Сопотската пещера има още неизследвано продължение

Язовир "Сопот"

Язовир "Сопот" е построен на река Калник. Той е четвърти по големина в България. Дълъг е 7 км и широк 2 км. Намира се приблизително на около 30 км от град Троян, край село Голяма Желязна, само на 4 км източно от с. Лесидрен. Той е чудесно място за плаж, водомоторни спортове и воден туризъм.

Името на язовира идва именно от село Сопот, което е на разстояние 5 км.

Язовир "Сопот" е българският Балатон. Той по нищо не отстъпва на Унгарското езеро.

Проектант му е хидроинженера МИХНЬО СТОЯНОВ, роден в с. Сопот. За спомен му е дал името на родното си село. Открит е през месец август 1963г. от Борис Велчев.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ради Николаев, участник във Втората световна война, и заловен в немски концлагер, след края на войната е освободен.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Главният път Варна-София разделя селото на две части, старо и ново. Преди 1989 г. селото е разполагало със свое училище. Имало е изградено ТКЗС, библиотека. Селото разполага с пощенски клон. Името на местността, където се намира кметството се нарича от местното население „Пер девойка“. Нарича се така защото по време на османската власт една девойка перяла на дървено мостче и тогава дошли турски наставници и ѝ рекли: „Девойче сега с нази ще те водиме“, а тя както чула тези думи в същия миг скочила в реката.