Софийски плавателен канал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Софийско море)
Направо към: навигация, търсене

Софийският плавателен канал е неизпълнен проект от 1950-те години за изграждане на канал в южната част на град София, България.

В периода 1950 – 1956 г. по време на управлението на Вълко Червенков в страната се извършва усилена индустриализация и строителство по примера на Съветския съюз. Чрез трудова повинност и с примитивни методи са построени обекти, много от тях със спорна ефективност. Голяма част от тези обекти, построени с участието на бригадири, се използват и до днес.

Проект[редактиране | редактиране на кода]

Този проект е част от хидровъзела „Пасарел“, който включва строителството на язовир „Сталин“ (сега „Искър“), ВЕЦ „Пасарел“, язовир „Пасарел“, бент „Кокаляне“, ВЕЦ „Кокаляне“, долен изравнителен язовир „Панчарево“, Софийския плавателен канал и ВЕЦ „София“. [1]

Началото на Софийския плавателен канал е до шосето от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро. Изкопи са направени в землищата на селата Горубляне, Симеоново, Драгалевци и от кв. „Дървеница“ до кв. Павлово, където се предвиждало изграждане на пристанище Павлово.

Въпреки разширяването на столицата и голямото ново строителство в зоната на трасето на канала все още има незапълнени участъци от този канал в ж.к. „Младост“ - в „Младост-3“, на границата между „Младост-1“ и „Младост-2“, покрай мaнастирa „Св. Пророк Илия“ в „Младост-2“, парка „Въртопа“ в посока към кв. „Дървеница“ и „Студентски град“.

Хидровъзелът съгласно проекта не е реализиран изцяло. Плавателният канал не е завършен и открит, поради което последната (съгласно проекта) ВЕЦ „София“ не е построена.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Според Георги Марков, който посвещава на темата репортаж от своите „Задочни репортажи за България“, строежът се използвал като начин за тероризиране и провокиране на населението.[2]

Поради тоталитарния режим и наложената от него политика на цензура и терор, липсва открито противопоставяне на идеята. И след изоставянето не последва критика за прахосването на милиони работни дни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стаменов Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, с. 107, Държавно издателство "Техника", София, 1963
  2. Марков, Георги. Задочни репортажи за България. // Посетен на 2010-01-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]