Спас Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Стоянов
български революционер
Роден
Починал

Спас Стоянов, известен като Бозечки, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[1]

Спас Стоянов е роден в ениджевардарското село Бозец, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМРО като четник в ениджевардарската чета.[2] След убийството на Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на протогеровистите.[3] Участва в Протогеровистката експедиция към Петрички окръг от същата година в четата на Борис Изворски, при която е заловен и убит.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.352
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 544.
  3. КЪРВАВАТА САМОРАЗПРАВА ВЪВ ВМРО ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1928 Г., www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 24.9.2021 г.
  4. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934