Направо към съдържанието

Стеван Пешич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни
м Премахнати редакции на Carbonaro. (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Ред 20: Ред 20:


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==
Стеван Пешич е роден на 8 юли 1939 г. в Ковил, Кралство Югославия, в ромско семейство. Завършва основно училище в родния си град и после гимназия в [[Сремски Карловци]]. След това се премества в Белград и започва да пътува из Европа, издържайки се с работа. После пътува из Азия в продължение на няколко години, посещавайки [[Иран]], [[Пакистан]], [[Афганистан]], [[Непал]], [[Индия]], [[Тибет]] и [[Шри Ланка]]. След завръщането си в Белград работи като автор на свободна практика, пишейки поезия, книги, пиеси и материали за телевизия и радио.<ref name="wepa"></ref><ref name="goodreads">{{икона|sr}} [https://www.goodreads.com/author/show/1066278.Stevan_Pe_i_Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref>
Стеван Пешич е роден на 8 юли 1939 г. в Ковил, Кралство Югославия, в ромско семейство. Завършва основно училище в родния си град и после гимназия в [[Сремски Карловци]]. След това се премества в Белград и започва да пътува из Европа, издържайки се с работа. После пътува из Азия в продължение на няколко години посещавайки [[Иран]], [[Пакистан]], [[Афганистан]], [[Непал]], [[Индия]], [[Тибет]] и [[Шри Ланка]]. След завръщането си в Белград работи като автор на свободна практика, пишейки поезия, книги, пиеси и материали за телевизия и радио.<ref name="wepa"></ref><ref name="goodreads">{{икона|sr}} [https://www.goodreads.com/author/show/1066278.Stevan_Pe_i_Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref>


Първата му книга, стихосбирката „Месечева енциклопедија“ (Лунна енциклопедия), е издадена през 1965 г. Сред издадените му произведения са: пътеписите „Катманду“, 1982 г., „Светлият остров“, 1984 г., романите „Сарат и Випули“, 1984 г., „Тибетци“, 1988 г., разказите „Кореспонденция с Бога“, 1990 г. Посмъртно са публикувани сборникът му с разкази „Пътешествие в Раджастан“, 1997 г., и „Голямата книга или книга за Ковил“, роман в седем тома (2002 – 2010). Най-известен е със своите поетични пътеписи от Тибет, Индия, Непал и Шри Ланка.<ref name="wepa"></ref><ref name="goodreads"></ref>
Първата му книга, стихосбирката „Месечева енциклопедија“ (Лунна енциклопедия), е издадена през 1965 г. Сред издадените му произведения са: пътеписите „Катманду“, 1982 г., „Светлият остров“, 1984 г., романите „Сарат и Випули“, 1984 г., „Тибетци“, 1988 г., разказите „Кореспонденция с Бога“, 1990 г. Посмъртно са публикувани сборникът му с разкази „Пътешествие в Раджастан“, 1997 г., и „Голямата книга или книга за Ковил“, роман в седем тома (2002 – 2010). Най-известен е със своите поетични пътеписи от Тибет, Индия, Непал и Шри Ланка.<ref name="wepa"></ref><ref name="goodreads"></ref>


Автор е на много пиеси, както за възрастни, така и за деца. Пиесите му за деца – „Крилата крава“, „Гъската на луната“, „Странното чудо“, „Градът със заешки уши“, „Удивителното грозде“, „Ловна история“, „Не мога без кон“ и други, до края на 20-и век стават част от стандартния репертоар на кукления и детски театър в Сърбия и Югославия и имат трайно значение за съвременния сръбски театър. Драмите му се характеризират с прекрасни и фантастични събития.<ref name="wepa"></ref>
Автор е на много пиеси, както за възрастни, така и за деца. Пиесите му за деца – „Крилата крава“, „Гъската на луната“, „Странното чудо“, „Градът със заешки уши“, „Удивителното грозде“, „Ловна история“, „Не мога без кон“ и други, до края на 20-ти век стават част от стандартния репертоар на кукления и детски театър в Сърбия и Югославия и имат трайно значение за съвременния сръбски театър. Драмите му се характеризират с прекрасни и фантастични събития.<ref name="wepa"></ref>


През 1988 г. майка му Даринка дарява много книги от домашната му библиотека на Градската библиотека на [[Нови Сад]], като много от тях са с подписа и посвещението на автора.
През 1988 г. майка му Даринка дарява много книги от домашната му библиотека на Градската библиотека на [[Нови Сад]], като много от тях са с подписа и посвещението на автора.

Версия от 08:30, 8 април 2024

Стеван Пешич
Стеван Пешић
Роден8 юли 1939 г.
Починал7 юли 1994 г. (54 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Сърбия
Югославия СФР Югославия
Активен период1965 – 1994
Жанрлирика, драма, пътепис, детска литература
Известни творби„Катманду“
Уебсайт

Стеван Пешич (на сръбски: Стеван Пешић) е сръбски и югославски драматург, писател и поет, автор на произведения в жанра драма, лирика, детска литература и пътепис, особено известен със своите пътеписи от Непал, Тибет и Шри Ланка.[1]

Биография и творчество

Стеван Пешич е роден на 8 юли 1939 г. в Ковил, Кралство Югославия, в ромско семейство. Завършва основно училище в родния си град и после гимназия в Сремски Карловци. След това се премества в Белград и започва да пътува из Европа, издържайки се с работа. После пътува из Азия в продължение на няколко години посещавайки Иран, Пакистан, Афганистан, Непал, Индия, Тибет и Шри Ланка. След завръщането си в Белград работи като автор на свободна практика, пишейки поезия, книги, пиеси и материали за телевизия и радио.[1][2]

Първата му книга, стихосбирката „Месечева енциклопедија“ (Лунна енциклопедия), е издадена през 1965 г. Сред издадените му произведения са: пътеписите „Катманду“, 1982 г., „Светлият остров“, 1984 г., романите „Сарат и Випули“, 1984 г., „Тибетци“, 1988 г., разказите „Кореспонденция с Бога“, 1990 г. Посмъртно са публикувани сборникът му с разкази „Пътешествие в Раджастан“, 1997 г., и „Голямата книга или книга за Ковил“, роман в седем тома (2002 – 2010). Най-известен е със своите поетични пътеписи от Тибет, Индия, Непал и Шри Ланка.[1][2]

Автор е на много пиеси, както за възрастни, така и за деца. Пиесите му за деца – „Крилата крава“, „Гъската на луната“, „Странното чудо“, „Градът със заешки уши“, „Удивителното грозде“, „Ловна история“, „Не мога без кон“ и други, до края на 20-ти век стават част от стандартния репертоар на кукления и детски театър в Сърбия и Югославия и имат трайно значение за съвременния сръбски театър. Драмите му се характеризират с прекрасни и фантастични събития.[1]

През 1988 г. майка му Даринка дарява много книги от домашната му библиотека на Градската библиотека на Нови Сад, като много от тях са с подписа и посвещението на автора.

Стеван Пешич умира в бедност на 7 юли 1994 г. в Белград, Сърбия.[2]

На негово име през 1995 г. градската библиотека в Нови Сад и Съветът на Ковил учредяват литературната награда „Стеван Пешич“ за проза, поезия, есета, пътеписи и драматургия.[3]

Произведения

Книги

  • Месечева енциклопедија (1965) – стихосбирка[2][4]
  • Катманду (1982) – пътепис
    Катманду, изд. „Black-Flamingo“ (2019), прев. Жела Георгиева
  • Светло острво (1984) – пътепис
  • Сарат и Випули (1984) – роман
  • Тибетанци (1988) – роман
  • Дописивање с Богом (1990) – разказ
  • Пут у Раџастан (1997) – сборник разкази
  • Велика књига или књига о Ковиљу (2002 – 2010) – роман в 7 тома

Пиеси

  • Крилате краве[1]
  • Ловачка прича
  • Чудесни виноград
  • Плава птица
  • Курир Јовица
  • Омер и Мерима
  • Тесла или прилагођавање анђела
  • Гуска на месецу
  • Град са зечјим ушима
  • Кад је Дунав био млад

Екранизации

  • 1966 Gost prolecne veceri – тв филм
  • 1966 Rodjendan – тв филм
  • 1968 Severno more – тв филм
  • 1969 Zigmund Brabender, lovac i ser – тв сериал
  • 1975 Darinka iz Rajkovca – тв филм
  • 2001 Tesla ili prilagodjavanje andjela – тв филм
  • 2014 Tesla ili prilagodjavanje andjela – тв филм

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стеван Пешић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​