Красимир Зафиров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 38: Ред 38:
През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.
През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.


През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва общо 33 мача в „Б“ група.
През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.


През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.
През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.

Версия от 14:51, 23 март 2020

Красимир Зафиров
Лична информация
Роден20 май 1950 г.  (на 73 г.)
ПостВратар
Юношески отбори
1962 – 1969България Спартак (Варна)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1969 – 1971
1971 – 1972
1972 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1988
Общо:
България Велбъжд
България Черно море
България Спартак (Варна)
България Шумен
България Спартак (Варна)
45
1
363
33
39
481
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1978 – 1982България България3(0)
Треньор
1994
1998 – 1999
1999 – 2000
2002 – 2015
Спартак (Варна)
Антибиотик-Лудогорец (пом.)
Антибиотик-Лудогорец
Черноморец (Бяла)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Красимир Зафиров (роден на 20 май 1950 г.) е бивш български футболист, вратар. Клубна легенда на Спартак (Варна), където преминава по-голямата част от кариерата му.[1] За "соколите" изиграва общо 461 официални мача – 227 в „А“ група, 175 в „Б“ група, 55 за купата и 4 в евротурните.

Играл е също за Велбъжд (Кюстендил), Черно море (Варна) и Шумен.

Кариера

Зафиров израства в школата на Спартак (Варна). През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния Велбъжд (Кюстендил), където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.

През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на Черно море, където обаче има статута на трети вратар след Симеон Нинов и Иван Симеонов. През сезон 1971/72 изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на "моряците" при загуба с 0:1 като гост на Спартак (Плевен).

През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб Спартак (Варна) и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с Локомотив (София). Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за Купата на България през 1982/83. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за КНК, включително двата мача срещу английския колос Манчестър Юнайтед. През 1983/84 помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.

През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния Шумен. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.

През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон 1985/86 за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.

Бивш треньор на Девня и Антибиотик-Лудогорец. Живее в Бяла и е треньор на местния Черноморец.

Бележки

Външни препратки