Георги Томалевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52: Ред 52:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1381 "Вечната приказка"], София, 1935 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1381 "Вечната приказка"], София, 1935 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2406 "Човек, Природа и Бог"], София, септември 1934 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2406 "Човек, Природа и Бог"], София, септември 1934 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2417 "Един от учениците"], София, 2018 година


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 05:39, 23 април 2020

Георги Томалевски
български писател
Роден
Починал
28 април 1988 г. (90 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
Братя/сестриНаум Томалевски
Димитър Томалевски
Георги Томалевски в Общомедия

Георги Христов Томалевски е български писател, есеист, белетрист и публицист, един от основателите на Есеистичното общество в България, и деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография

Георги Томалевски е роден на 16 септември 1897 година в Крушево, тогава в Османската империя. Брат е на революционера Наум Томалевски и на Димитър Томалевски. В дома на родителите им (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се обявява Крушевската република по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След потушаването на въстанието цялото семейство се изселва в София, България.

През 1922 година Георги се запознава с Петър Дънов и става близък на Всемирното бяло братство.[1] През 1923 година Георги Томалевски е привлечен от брат си Наум в ММТРО. Става член и на Крушевското благотворително братство, Македонския младежки съюз, Македонското студентско дружество „Вардар“ и публикува статии в списание „Родина“ и в други периодични печатни издания свързани с македонските организации. През 1925 година Георги завършва специалност физика и астрономия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1935 година Георги Томалевски е сред основателите на Есеистичното общество в България.

През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония посещава родната си къща в Крушево.

Творчество

  • „Душата на Македония“, студия, (1927, 1941)
  • „Огнена земя. Разкази за Македония“ (1928)
  • „Безсмъртната“ роман (1936)
  • „Всекидневните чудеса“, есета, (1941)
  • “Прозорец към света“, новели, (1947)
  • „Крушовската република. Героична художествена летопис“ (1954, 1968, 1981)
  • „Воденските майстори“, новела, (1965)
  • „Видо Каравидо“, новела, (1965)
  • „Гурбетчии“, новела, (1965)
  • „Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена“ 1972)
  • „Вълшебен свят“, приказки, (1972)
  • „Мраморната чешма“, повест, (1976)
  • „Капитан Петко войвода Кирияков“, повест, (1976)
  • „Кой е по-силен. Народни приказки и сказания“ (неиздадена)

За студията-есе „Душата на Македония“ (1927, 1941) и сборника есета „Всекидневните чудеса“ (1941) Георги Томалевски получава награда „За най-хубава литературна творба през 1941 година“.

Пенсионира се през 1958 година като учител по физика в 23 гимназия „Антим I“ (прераснала в 23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри“) София, оставяйки трайни спомени у учениците си[2]. Умира през 1988 година в София.[3][4]

Външни препратки

Бележки