Киликийска порта: Разлика между версии
м 4-цифрени числа без интервал |
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Varda Demiryolu Koprusu.jpg|мини|Виадукт по |
[[Файл:Varda Demiryolu Koprusu.jpg|мини|Виадукт по жп линията в Тавър]] |
||
[[Файл:Puertas Cilícias.jpg|мини|[[Автомагистрали в Турция|Автомагистралата]] през прохода]] |
[[Файл:Puertas Cilícias.jpg|мини|[[Автомагистрали в Турция|Автомагистралата]] през прохода]] |
||
[[Файл:Bundesarchiv Bild183-S41512, Deutsche Heeres-LKW überqueren den Taurus.jpg|мини|Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война – снимка от Германския държавен архив, 1916 г.]] |
[[Файл:Bundesarchiv Bild183-S41512, Deutsche Heeres-LKW überqueren den Taurus.jpg|мини|Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война – снимка от Германския държавен архив, 1916 г.]] |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на [[дервентджии]] – [[българи]], специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва [[Караманска хроника|Караманската хроника]]. |
По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на [[дервентджии]] – [[българи]], специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва [[Караманска хроника|Караманската хроника]]. |
||
В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка [[Багдадска железопътна линия| |
В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка [[Багдадска железопътна линия|жп връзка между Цариград и Багдад]], по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка [[виадукт]]и и тунели<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.trainsofturkey.com/pmwiki.php/Network/CilicianGates | заглавие=The Cilician gates |достъп_дата =22 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en}}</ref>. През нея преминава [[Тавър експрес]], продължение на [[Ориент експрес]]. Теснолинейната първоначално жп линия е открита през 1918 година по време на [[Първата световна война]], като през нея са превозени османските войски към [[Месопотамия]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Текуща версия към 19:37, 1 май 2020
Киликийската порта (на турски: Gülek Boğazı) е проход, през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към Леванта и целия Ориент.
Намира се в Мала Азия между Киликия с долината Чукурова на Средиземно море и Анатолийското плато[1]. Проходът минава по тясната долина на река Гьоколюк.
Вратата между Европа и Азия преминават през Тавър и по-точно между хребета на Българската планина и Антитавър или още Киликийски или Арменски Тавър, част от Източен Тавър. Южният край на прохода започва на 44 km северно от Тарс, вилает Мерсин, а северния му е във вилает Адана, продължавайки на север към Кападокия.
Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски Декаполис е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1125 m) проходът е в Анатолия, средната му надморска височина е 1050 m, а в Киликия височината е 828 m.
В древността проходът е наименуван от древните гърци – Киликийска порта, кръстоносците я наричат Юдейска порта, а на арабски е Дарб ас-Салама. Днешното си турско име получава по арменското село Годулак на входа на портата.
До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от Анатолия към Сирия, много армии нахлуват оттук в Близкия изток: хетите, походът на десетте хиляди гърци, описан в Анабазис от Ксенофонт, както и войските на Александър Велики, които се подготвят за битката при Иса. По времето на римския император Каракала, древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават Свети Павел от Тарс и рицарите от Първия кръстоносен поход.
През 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в арабо-византийския конфликт между император Василий I и арабите под предводителството на Абдула ибн Рашид. През 1833 г. египетският султан Ибрахим паша се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я на камили с войската и въоръжението си.
По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на дервентджии – българи, специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва Караманската хроника.
В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка жп връзка между Цариград и Багдад, по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка виадукти и тунели[2]. През нея преминава Тавър експрес, продължение на Ориент експрес. Теснолинейната първоначално жп линия е открита през 1918 година по време на Първата световна война, като през нея са превозени османските войски към Месопотамия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ramsay, W.A. The Historical Geography of Asia Minor (1890). Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-108-01453-3. p. 576. Посетен на 22 декември 2017. (на английски) с.37
- ↑ The Cilician gates // Посетен на 22 декември 2017. (на английски)