Летище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 2: Ред 2:


[[Файл:Boeing 747-406, KLM Royal Dutch Airlines JP6078099.jpg|мини|250px|Приземяване на международното летище Принцес Джулиана на острови Сен Мартен – едно от десетте най-трудни за полети летища в света]]
[[Файл:Boeing 747-406, KLM Royal Dutch Airlines JP6078099.jpg|мини|250px|Приземяване на международното летище Принцес Джулиана на острови Сен Мартен – едно от десетте най-трудни за полети летища в света]]
'''Летището''' (използва се и названието на руски език '''аеродрум''') е [[съоръжение]] за излитане и приземяване на [[самолет]]и. Летището включва летателното поле с [[Самолетна писта|писта]] за излитане и приземяване на самолети, стоянки за престой и зареждане с гориво или товари, комплекс от служби, обезпечаващи обслужването и сигурността на полетите. В зависимост от предназначението си за обслужване на определен вид самолети, летищата са за учебно-спортни самолети, селскостопански самолети, военни летища и летища за обслужване на самолети от гражданската авиация. Последните са съоръжени с дълги писти с бетоново или асфалтово покритие и средства за самолетоводене. Такива летища, наричани '''аерогари''', разполагат със служби и организация за проверка и приемане на пътници и багажи за обезпечаване сигурността на полетите, за осъществяване контакти в т.ч. и с други местни и чуждестранни летища във връзка с полетите по приетите маршрути и др. Аерогарите разполагат с представителства на авиокомпании, ползващи летището, служби за граничен и митнически контрол, както и заведения за по-приятен престой на пътуващите и посрещачите. Летищата се идентифицират чрез своя код за летища, регистрирани в [[Международна асоциация за въздушен транспорт]] (IATA) и [[Международна организация за гражданска авиация]] (ICAO).
'''Летището'''<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/летище/ летище] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е [[съоръжение]] за излитане и приземяване на [[самолет]]и. Други названия са '''аеродрум'''<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/аеродрум/ аеродрум] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''аеропорт'''<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/аеропорт/ аеропорт] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> и '''аеропристанище'''. Летището включва летателното поле с [[Самолетна писта|писта]] за излитане и приземяване на самолети, стоянки за престой и зареждане с гориво или товари, комплекс от служби, обезпечаващи обслужването и сигурността на полетите. В зависимост от предназначението си за обслужване на определен вид самолети, летищата са за учебно-спортни самолети, селскостопански самолети, военни летища и летища за обслужване на самолети от гражданската авиация. Последните са съоръжени с дълги писти с бетоново или асфалтово покритие и средства за самолетоводене. Такива летища, наричани '''аерогари'''<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/аерогара/ аерогара] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, разполагат със служби и организация за проверка и приемане на пътници и багажи за обезпечаване сигурността на полетите, за осъществяване контакти в т.ч. и с други местни и чуждестранни летища във връзка с полетите по приетите маршрути и др. Аерогарите разполагат с представителства на авиокомпании, ползващи летището, служби за граничен и митнически контрол, както и заведения за по-приятен престой на пътуващите и посрещачите. Летищата се идентифицират чрез своя код за летища, регистрирани в [[Международна асоциация за въздушен транспорт]] (IATA) и [[Международна организация за гражданска авиация]] (ICAO).


== Летища в България ==
== Летища в България ==
Ред 20: Ред 20:
Image:Gibraltar-lotnisko.jpg|Летището в Гибралтар. Пътят, пресичащ перпендикулярно пистата, се затваря при излитане и приземяване на самолети.
Image:Gibraltar-lotnisko.jpg|Летището в Гибралтар. Пътят, пресичащ перпендикулярно пистата, се затваря при излитане и приземяване на самолети.
</gallery>
</gallery>

== Източници ==
{{Reflist}}


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 15:15, 25 май 2020

Тази статия е за транспортното съоръжение. За филма вижте Летище (филм).

Приземяване на международното летище Принцес Джулиана на острови Сен Мартен – едно от десетте най-трудни за полети летища в света

Летището[1] е съоръжение за излитане и приземяване на самолети. Други названия са аеродрум[2], аеропорт[3] и аеропристанище. Летището включва летателното поле с писта за излитане и приземяване на самолети, стоянки за престой и зареждане с гориво или товари, комплекс от служби, обезпечаващи обслужването и сигурността на полетите. В зависимост от предназначението си за обслужване на определен вид самолети, летищата са за учебно-спортни самолети, селскостопански самолети, военни летища и летища за обслужване на самолети от гражданската авиация. Последните са съоръжени с дълги писти с бетоново или асфалтово покритие и средства за самолетоводене. Такива летища, наричани аерогари[4], разполагат със служби и организация за проверка и приемане на пътници и багажи за обезпечаване сигурността на полетите, за осъществяване контакти в т.ч. и с други местни и чуждестранни летища във връзка с полетите по приетите маршрути и др. Аерогарите разполагат с представителства на авиокомпании, ползващи летището, служби за граничен и митнически контрол, както и заведения за по-приятен престой на пътуващите и посрещачите. Летищата се идентифицират чрез своя код за летища, регистрирани в Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA) и Международна организация за гражданска авиация (ICAO).

Летища в България

Софийското летище – Враждебна. Неговите IATA и ICAO кодове са SOF и LBSF или SOF/LBSF. От август 2006 г. старата писта 9/27 на летището бе изтрита от световните регистри и в експлоатация бе въведена новоизградената полоса, дълга 3600 метра и стояща успоредно на старата, разположена северно от нея. През декември 2006 г. бе открит новият Терминал 2, който е първият в България, снабден с ръкави. Старият Терминал 1, строен от силите на Германия по време на Втората световна война, ще обслужва единствено чартърни полети и програмите на нискотарифните превозвачи. Старата писта се ползва за рулиране. Терминал 1 включва по една зала за пристигащи и заминаващи пътници, както и ВИП-зона, която се използва от граждански лица, заплащащи съответната такса, както и при неофициални пътувания на ВИП-персони. Същата концепция е приложена и при новия Терминал 2, разположен в източната част на летището. Т2 разполага с подземен паркинг на няколко етажа за автомобили на граждани. Аерогарата разполага и с правителствен ВИП-терминал, който е самостоятелна сграда в западната част на комплекса и се ползва при официални посещения на представители на българската държава, както и при посрещането на чужди делегации.

Чуждестранни и международни летища

Източници

  1. летище в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  2. аеродрум в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  3. аеропорт в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  4. аерогара в речник на българския език от ИБЕ към БАН.

Вижте също

Външни препратки