Летище София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Софийското летище)
Направо към: навигация, търсене
Летище София
Sofia-airport-morning.jpg
IATA: SOFICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Република България
Оператор Летище София ЕАД
Местоположение София, България
Надм. височина 1 742 фута / 531 м
Координати 42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. / 42.695; 23.4083
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Sofia location map.png
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в София
Писти
Посока Дължина Повърхност
фута м
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 километра източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[1] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30 градуса една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 кв.м за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 км и широка 45 м прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. от транспортния министър Петър Мутафчиев е открит създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 м, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 метра с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Щрабаг, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 м. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[2]

Нови събития[редактиране | редактиране на кода]

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [3]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [4]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Нова метростанция Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Откриването на новата Метростанция „Летище София“ е планирано за пролетта на 2015 г.[5] Въведена е в експлоатация на 2 април 2015 г.в 13:00 часа.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7.2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1.5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2.6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5.5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5.6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [6]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.

С подобен темп на растеж до края на 2016 г. летище София се очаква да надмине 5 млн. пътникопоток.

Авиокомпании с редовни линии[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище Терминал
Flag of Austria.svg Австрийски авиолинии Виена 2
Flag of Greece.svg Аеган Еърлайнс Атина 2
Flag of Russia.svg Аерофлот Москва-Шереметиево 2
Flag of Italy.svg Алиталия Рим – Фиумичино 2
Flag of the United Kingdom.svg Бритиш Еъруейс Лондон – Хийтроу 2
Flag of Bulgaria.svg България Ер Аликанте, Барселона, Лисабон, Малага, Палма де Майорка 1
Атина, Амстердам, Берлин – Тегел, Бургас, Брюксел, Варна, Виена, Ларнака, Лондон – Хийтроу, Мадрид, Милано – Малпенса, Москва – Шерметиево, Пафос, Париж-Шарл дьо Гол, Прага – Ружине, Рим – Фиумичино, Тел Авив, Тирана, Франкфурт, Цюрих 2
Flag of Ukraine.svg Днипроавиа Киев Бориспол 1
Flag of Israel.svg Ел Ал Тел Авив 2
Flag of Germany.svg Ер Берлин Берлин – Тегел 2
Flag of Serbia.svg Ер Сърбия Белград – Никола Тесла 2
Flag of the United Kingdom.svg ИзиДжет Лондон – Гетуик, Манчестър 1
Flag of Qatar.svg Катар Еъруейс Доха 2
Flag of Poland.svg ЛОТ Варшава 2
Flag of Germany.svg Луфтханза Мюнхен, Франкфурт 2
Flag of Ireland.svg Райън Еър Айндховен, Атина, Барселона, Берлин – Шьонефелд, Бирмингам, Валенсия – Кастейон, Глазгоу, Карлсруе – Баден Баден, Кьолн, Ливърпул, Лондон – Станстед, Мадрид, Милано - Малпенса, Мюнхен – Меминген, Пиза, Стокхолм, Тревизо, Хамбург

Предстоящи: Рим – Чампино, Брюксел – Шарлероа (от 30 октомври 2016); Дъблин (от 1 ноември 2016)

1
Flag of Switzerland.svg Суиз еър Цюрих 2
Flag of Romania.svg ТАРОМ Букурещ – Отопени 2
Flag of the Netherlands.svg Трансавиа Амстердам (от 10 май 2017) 1
Flag of Turkey.svg Търкиш Еърлайнс Истанбул – Ататюрк 2
Flag of Hungary.svg УизЕър Айндховен, Аликанте, Бари, Барселона – Ел Прат, Бирмингам, Болоня, Бристол, Брюксел – Шарлероа, Валенсия, Дортмунд
Дубай – Ал Мактум, Женева, Копенхаген, Кутаиси, Кьолн, Ларнака, Лондон – Лутън, Мадрид, Малта, Малмьо, Милано – Бергамо, Мюнхен – Меминген, Неапол, Нюренберг, Париж – Бове, Рим – Фиумичино, Рим – Чампино, Санденфорд, Тел Авив, Франкфурт – Хан


Предстоящи: Базел (23 декември), Будапеща (1 ноември), Шефийлд – Донкастър (23 декември), Варна (26 март 2017), Катания (26 март 2017)

1
Flag of the United Arab Emirates.svg Флай Дубай Дубай Интърнешънъл 2

Авиокомпании със сезонни/чартърни линии[редактиране | редактиране на кода]

Заглавие на таблицата
Авиокомпания Град – Летище
Flag of Bulgaria.svg Балкан Холидейс Агадир, Алгеро, Анталия, Бодрум, Бристъл, Ираклион, Лондон – Гетуик, Манчестър, Нотингам, Нюкасъл, Олбия, Риека, Санторини, Севиля, Херона
Flag of Bulgaria.svg България Ер Анталия, Бейрут, Будапеща, Дюселдорф, Закинтос, Миконос, Тирана
Flag of Spain.svg Вуелинг Барселона
Flag of Poland.svg Ентър Ер Бристъл
Flag of France.svg Ер Франс Париж-Шарл дьо Гол
Flag of the United Kingdom.svg Jet2.com Манчестър, Нотингам, Нюкасъл
Flag of the United Kingdom.svg Изи джет Лондон – Станстед
Flag of Germany.svg Кондор Виена
Flag of Italy.svg Мистрал Еър Бари, Катания, Неапол, Палермо
Flag of the United Kingdom.svg Томсън Еъруейз Бирмингам, Бристъл, Лондон – Гетуик, Манчестър
Flag of the United Kingdom.svg Томас Кук Еърлайнс Лондон – Гетуйк

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1,250,700 10,180 24,726
1999 1,236,610 Понижение1.1% 12,378 Повишение21.6% 25,178 Повишение1.8%
2000 1,127,866 Понижение8.8% 11,036 Понижение10.8% 24,785 Понижение1.6%
2001 1,107,682 Понижение1.8% 10,381 Понижение5.9% 21,860 Понижение11.8%
2002 1,214,198 Повишение9.6% 12,482 Повишение20.2% 24,211 Повишение10.8%
2003 1,356,469 Повишение11.7% 13,461 Повишение7.8% 25,517 Повишение5.4%
2004 1,614,304 Повишение19.0% 14,472 Повишение7.5% 28,700 Повишение12.5%
2005 1,874,000 Повишение16.1% 14,725 Повишение1.7% 32,188 Повишение12.2%
2006 2,209,350 Повишение17.9% 15,241 Повишение3.5% 38,119 Повишение18.4%
2007 2,745,880 Повишение24.3% 17,392 Повишение14.1% 43,005 Повишение12.8%
2008 3,230,696 Повишение17.7% 18,294 Повишение5.2% 48,626 Повишение13.1%
2009 3,134,657 Понижение3.0% 15,093 Понижение17.5% 45,698 Понижение6.0%
2010 3,296,936 Повишение5.2% 15,322 Повишение1.5% 47,061 Повишение3.0%
2011 3,474,933 Повишение5.4% 15,887 Повишение3.7% 47,153 Повишение0.2%
2012 3,467,455 Понижение0.2% 16,249 Повишение2.3% 40,806 Понижение9.0%
2013 3,504,326 Повишение1.1% 17,039 Повишение4.9% 40,526 Понижение7.4%
2014 3,815,158 Повишение8.9% 17,741 Повишение4.1% 42,120 Повишение4%
2015 4,088,943 Повишение7.2% 18,727 Повишение2.2% 44,416 Повишение4.3%

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
  2. Lufthansa Technik Sofia
  3. ((bg))  Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
  4. ((bg))  „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
  5. Bulgarian Capital Starts Drilling Metro Tunnel to Airport
  6. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]