Атанас Георгиев: Разлика между версии

Атанас Георгиев
	Атанас Георгиев
български възрожденец
Роден	1805 г. Гулица, Османска империя
Починал	20 юли 1865 г. (60 г.) Цариград, Османска империя

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:22, 24 юни 2020

Атанас Георгиев-Чорбаджи е български възрожденец и чорбаджия, който взема дейно участие в църковните борби през XIX век. Той е дядо на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.^[1]

Биография

Атанас Георгиев е роден в село Гулица, Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в Призренско, който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.^[2]

Образованието на Атанас започва в близкото село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.^[1]

През 1820 – 1821 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.^[1] По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. Хадърча и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра.^[1]^[2]

Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия Константин Дъновски от родопското село Устово – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с дипломатичност към гърци и турци издейства разрешение от турски големци за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. ^[3]^[4]^[1]

На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската православна църква, което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Иконом Ив. К. Радов. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560 // beinsadouno.com. Посетен на 2019-08-05.
↑ ^а ^б Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 59–63.
↑ Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) // Bg-patriarshia.bg. Посетен на 2019-08-05.
↑ Славов, Атанас. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37. 1998. ISBN 954-8091-83-6

[beinsadouno.com-1] а ^б ^в ^г ^д Иконом Ив. К. Радов. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560 // beinsadouno.com. Посетен на 2019-08-05.

[Младият_95-2] а ^б Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 59–63.

[bg-patriarshia1-3] Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) // Bg-patriarshia.bg. Посетен на 2019-08-05.

[:1-4] Славов, Атанас. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37. 1998. ISBN 954-8091-83-6

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == Биография ==
-Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призрен|Призренско]], който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.<ref name="Младият 95">{{cite book|last=Христов|first=Георги (съставител)|authorlink=|coauthors=|title=Младият Петър Дънов: Биография|url=https://books.google.bg/books?id=GJ3mCAAAQBAJ&pg=PA10&lpg=PA10&dq=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&source=bl&ots=UARVtJ7rFq&sig=ACfU3U12aRaCHMUVOhwzsmUcfE8FO4ri8A&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiHnZH-lqLpAhVuxKYKHUnxCZ8Q6AEwB3oECAoQAQ#v=onepage&q=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&f=false|accessdate=|year=2012|month=|publisher=Сдружение „Слънчогледи“|location=Бургас|isbn=978-619-7033-09-0|pages=59–63|quote=}}</ref>
+Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призрен|Призренско]], който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.<ref name="Младият 95">{{cite book|last=Христов|first=Георги (съставител)|authorlink=|coauthors=|title=Младият Петър Дънов: Биография|url=https://books.google.bg/books?id=GJ3mCAAAQBAJ&pg=PA10&lpg=PA10&dq=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&source=bl&ots=UARVtJ7rFq&sig=ACfU3U12aRaCHMUVOhwzsmUcfE8FO4ri8A&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiHnZH-lqLpAhVuxKYKHUnxCZ8Q6AEwB3oECAoQAQ#v=onepage&q=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&f=false|accessdate=|year=2012|month=|publisher=Сдружение „Слънчогледи“|location=Бургас|isbn=978-619-7033-09-0|pages=59–63|quote=}}</ref>
-Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.
+Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в [[Месембрия]], където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.<ref name="beinsadouno.com" />
-През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в [[Месембрия]]. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> {{източник|Постъпил по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турската война]] като преводач при русите, с които е ходил чак до [[Одрин]]|2020|06|24}}. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско|Варненско.]] Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref>
+През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. [[Николаевка|Хадърча]] и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" />
-Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]]. Младият учител започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни приемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>
+Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]] – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с дипломатичност към гърци и турци издейства разрешение от турски големци за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37.  1998. ISBN 954-8091-83-6</ref><ref name="beinsadouno.com" />
-На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
+На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
 == Бележки ==