Константин Дъновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Дъновски
българси духовник
Роден
Починал

Константин Андонов Дъновски е български православен свещеник, водач на българската църковна партия във Варна по време на църковните борби през XIX век. Отец Константин е баща на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 година в родопското село Устово. След като завършва първоначалното си образование в родното си село се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище. Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор Константинов. Там той овладява писмено и говоримо гръцки език и черковно пеене. На 15-годишна възраст става учител в съседното на Устово село Горно Райково. На следващата година се мести като в Устово. През 1847 година се среща с Атанас Георгиев и го привлича към проекта си за откриване на българско училище във варненското село Хадърча. Така Константин Дъновски става първият български учител във Варненско.[2]

През 1854 година двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари потеглят от Варна със стара гемия за Света гора с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията и с голяма мъка младежите успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.[3] Перипетиите, които възпрепятствали покалугеряването му са описани от самия него в „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“ (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година“.

След завръщането си във Варна на 2 юли 1857 година, на 27-годишна възраст, е ръкоположен за свещеник в село Хадърча от митрополит Порфирий Варненски. От 1860-1861 година отец Константин взема дейно участие в борбата за църковна независимост на българите. През януари 1865 г. е поканен за пръв български варненски свещеник и на 17 февруари в църквата църква „Свети Арахангел Михаил“ отслужва редовна тържествена литургия изцяло на църковнославянски.[2]

От 1876 година отец Константин започва да служи и в параклиса при руското консулство във Варна и при избухване на Руско-турската война през 1877 година е задържан от турците. Спасен е от смъртно наказание благодарение намесата и застъпничеството на холандския консул. След освобождението на България продължава да работи за повдигането на българите в духовно и културно отношение.

По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна през 1915 г., Светият синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан „свещеноиконом“. Правителството го удостоява с орден „За гражданска заслуга“ с офицерския кръст.

Умира на 13 ноември 1918 година. Погребан е тържествено в двора на храма „Свети Арахангел Михаил“ във Варна. На гроба му е издигнат скромен паметник. Варненският общински съвет постановява да се преименува на негово име близката до църквата „Свети Архангел Михаил“ улица „Одринска“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]