Разлика между версии на „Щатхаутер“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
доп по изт
м (Lotroo премести страница „Щатхалтер“ като „Щатхаутер“: Правилно произношение на нидерландски език)
м (доп по изт)
 
[[Файл:Portrait of William I, Prince of Orange, by Adriaen Thomasz Key.jpg|мини|Вилем І Орански, първият щатхаутер на Холандската република (портрет от 1579 г. от Адриен Томас Кей)]]
'''Щатхаутер''' (на [[Нидерландски език|нидерландски]] '''Stadthouder''') е длъжност в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] в края на [[Средновековие|средновековието]]то и началото на [[Ново време|Новото време]].<ref name="EB">''[{{Цитат уеб| заглавие = Stadtholder {{!}} historical Dutch official| автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 10 август 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/stadtholder| Stadtholder.език Historical= Dutchen Ofiicial]'',| '''britannica.com'''цитат = }}</ref>. Използва се от 1384 до 1795 г. и означава управител, [[губернатор]]. В действителност щатхаутерът представлява военен ръководител на една от нидерландските провинции, поддържа реда и фортификационните съоръжения. Постът може да се съчетава – един човек може да бъде щатхаутер на няколко или всички провинции. В [[Съединени провинции|Съединените провинции]] (Холандската република) той е де факто [[държавен глава]], постът се предава по наследство, създава се [[Оранска династия|династия от щатхаутери]], която след [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се превръща в кралска династия на [[Нидерландия]].
 
== Етимология ==
Щатхаутер буквално означава [[лейтенант]]. Френската дума „лейтенант“ идва от думите ''lieu'' (място) и ''tenant'' (който държи) – тоест „''този, който държи мястото''“.<ref>''[http://www.spanishsuccession.nl/up_stadtholders.html Dutch Stadholders]'', на сайта '''spanish''' '''succession.nl'''</ref> На нидерландски съчетанието е същото – ''stadt'' (място) и ''houder'' (който държи). На английски вариантът е ''stadholder''<ref name="EB"/>.
 
== В Седемнадесетте провинции ==
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на [[Бургундско херцогство|бургундските херцози]]. По това време щатхаутерът е представител на [[Херцог|херцогахерцог]]а, който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В краязадълженията на ХVщатхаутера в.влиза власттапредседателството вна провинциитепровинциалните есъбрания, наследена от [[Хабсбурги]]те. Те унаследяват и принципакомандване на щатхаутерите.провинциалните [[Карл V]] (императорармии и крал на [[Испания]]) уплътнява владенията си с още провинции, от които само [[Лиежко епископство|Лиеж]] не е под властта му. Той се опитваправото да използваназначават щатхаутерите като средство за ограничаване силатахора на [[Аристокрация|аристократическитенякои фамилии]],административни но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.позиции<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', том 4, В. Търново 1993, с. 444<name="EB"/ref> При [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции.
 
[[Файл:Dutch republic map 1648.png|ляво|мини|250x250пкс|Седемте провинции през 1648 г. ([[Дренте]] и [[Северен Брабант]] са част от страната, но нямат представителство).]]
В края на ХV в. на власт в провинциите идват [[Хабсбурги]]те. Те запазват принципа на щатхаутерите. [[Карл V]] (император и крал на [[Испания]]) уплътнява владенията си с още провинции, от които само [[Лиежко епископство|Лиеж]] не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване на властта на [[Аристокрация|аристократическите фамилии]], но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', том 4, В. Търново 1993, с. 444</ref> При [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции.
[[Файл:Dutch republic map 1648.png|ляво|мини|250x250пкс250п|Седемте провинции през 1648 г. ([[Дренте]] и [[Северен Брабант]] са част от страната, но нямат представителство).]]
 
== В Съединените провинции (Холандската република) ==
В хода на [[Нидерландски бунт|Нидерландския бунт]] против Фелипе ІІ седемте [[Калвинизъм|калвинистки]] провинции на север обявяват независимост (1581). Създава се нова държава, която по устройството си е [[Федерация|федеративна]]. Теоретично всяка провинция има собствен щатхаутер, но в условията на сурова война щатхаутерският пост във всички провинции (освен [[Фризия (провинция)|Фризия]]) преминава в рода [[Династия Оранж-Насау|Оранж-Насау]]. Най-изявен представител на този род е [[Вилхелм Орански|Вилем І Орански]], убит през 1584 г. Установява се и друг принцип – щатхаутерите на провинциите [[Холандия (историческа област)|Холандия]] и [[Зеландия]] получават много по-голям престиж и власт спрямо своите колеги. Те именно започват да се считат за държавни глави на [[Съединени провинции|републиката]].
 
Отношенията на щатхаутерите с другия важен управленски орган – [[Генерални щати на Нидерландия|Генералните щати]] са сложни и се обуславят от борбата за власт. Щатхаутерите се стремят към централизация и повишаване на данъците с военни цели, докато щатите са на противоположното мнение. Щатхаутерският пост получава голям авторитет при [[Мориц Орански]] (1585 – 1625) и при [[Фредерик Хендрик Орански|Фредерик Хендрик]] (1625 – 1647). Краят на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] през 1648 г. предизвиква нов конфликт. [[Вилхелм II Орански|Вилем ІІ]] (1647 – 1650) арестува водачите на опозицията, но умира от [[Дребнадребна шарка|шарка]] и се установява пръв период без щатхаутер (1650 – 1672).
 
Щатите се противопоставят на идеята Вилем ІІ да бъде наследен от малолетния си син [[Уилям III|Вилем ІІІ]] с помощта на регенти. Това им изглежда чисто монархически принцип. След катастрофата от 1672 г. и убийството на [[Ян де Вит]] [[Уилям III|Вилем ІІІ]] възстановява властта на щатхаутера. Неговото възшествие в [[Кралство Англия|Англия]] в резултат на [[Славната революция]] като Уилям III през 1688 утвърждава авторитета му, но след смъртта му започва нов период без щатхаутер (1702 – 1747). През тези години щатхаутерската власт на Оранж-Насау оцелява във [[Фризия]]. През 1747 г. [[Вилхелм IV (Орания)|Вилем ІV]] става щатхаутер на цялата република.<ref>Jan de Jongste, ''[https://archive.org/stream/dutchrepublicine00itha?ref=ol#page/32/mode/2up The Restoration of the Oranjist Regime in 1747: the Modernity of a "Glorious revolution]'', in: ''The Dutch Republic in the eighteenth century: decline, Enlightenment, and revolution'', Ithaca 1992, pp. 32 – 33</ref> Както през 1672, така и сега причината за възстановяването на династията е извънредната френска заплаха (виж [[Война за австрийското наследство]]). Неговият син Вилем V е свален през 1795 г. от [[Революционни войни|френската революционна армия]].<ref>Hendrik Willem van Loon, ''[https://archive.org/stream/cu31924028513475?ref=ol#page/n447/mode/2up The fall of the Dutch republic]'', Boston 1913, p. 399</ref> Така той се оказва последният щатхаутер.
 
== Бележки ==

Навигация