Куршумли хан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
<gallery widths="200px" heights="150px" perrow="4"> |
<gallery widths="200px" heights="150px" perrow="4"> |
||
Kurshumli han Skopie.jpg|Фасадата на Куршумли хан |
|||
Kursumli An po zemjotresot.jpg|Куршумли хан след Скопското земетресение, 1963 г. |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 10:08, 5 октомври 2020
Тази статия е за хана в Скопие. За този в Прилеп вижте Куршумли хан (Прилеп).
| Куршумли хан Куршумли ан | |
 Изглед към двора | |
  Куршумли хан Местоположение в Скопие | |
| Вид | хан |
|---|---|
| Местоположение | Скопие, Северна Македония |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | паметник на културата |
| Куршумли хан в Общомедия | |
Куршумли хан (на македонска литературна норма: Куршумли ан) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Северна Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]
История
Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се смята за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.
От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.
Архитектура
Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли, тъй като куршум означава олово на турски). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]
-
Фасадата на Куршумли хан -
Куршумли хан след Скопското земетресение, 1963 г.
Бележки
- ↑ а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 780. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
