Фьодор Тютчев: Разлика между версии
м https://gramatika-bg.com/pravopis/pravopis-upotreba-na-opredelitelen-chlen-4len.html Етикет: Отменени |
м Премахнати редакции на Xunonotyk (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
| подпис = |
| подпис = |
||
}} |
}} |
||
'''Фьодор Иванович Тютчев''' ({{lang|ru|Фёдор Иванович Тютчев}}) е руски [[поет]], обикновено определян като |
'''Фьодор Иванович Тютчев''' ({{lang|ru|Фёдор Иванович Тютчев}}) е руски [[поет]], обикновено определян като третия велик представител на [[романтизъм|романтизма]] в [[Русия]] след [[Александър Пушкин]] и [[Михаил Лермонтов]]. В последните си години той е известен привърженик на [[славянофилство]]то. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
Сред учителите на Тютчев е и [[Семьон Раич]], един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През [[1819]] – [[1821]] Тютчев учи [[филология]] в [[Московски университет|Московския университет]], а през [[1822]] придружава своя роднина граф [[Остерман-Толстой]] в [[Мюнхен]]. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години. |
Сред учителите на Тютчев е и [[Семьон Раич]], един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През [[1819]] – [[1821]] Тютчев учи [[филология]] в [[Московски университет|Московския университет]], а през [[1822]] придружава своя роднина граф [[Остерман-Толстой]] в [[Мюнхен]]. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години. |
||
В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга |
В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварска графиня, която поддържа известен [[салон]], посещаван от личности като [[Хайнрих Хайне]] и [[Фридрих Шелинг]]. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори [[френски език|френски]] по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски. |
||
През [[1836]] княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „[[Revue des Deux Mondes]]“. Те го свързват с княз [[Александър Горчаков]], който остава близък приятел на поета до края на живота му. |
През [[1836]] княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „[[Revue des Deux Mondes]]“. Те го свързват с княз [[Александър Горчаков]], който остава близък приятел на поета до края на живота му. |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
През [[1846]] Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от [[туберкулоза]]. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние. |
През [[1846]] Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от [[туберкулоза]]. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние. |
||
В началото на 70-те години |
В началото на 70-те години смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в [[Пушкин (град)|Царско село]] през [[1873]]. |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
{{commonscat-inline |Fyodor Tyutchev}} |
|||
{{Wikiquote-inline|Фьодор Тютчев}} |
{{Wikiquote-inline|Фьодор Тютчев}} |
||
* Бочева М. ''Лириката на Тютчев''. С., 1980 |
* Бочева М. ''Лириката на Тютчев''. С., 1980 |
||
Ред 58: | Ред 59: | ||
{{Превод от|en|Fyodor Tyutchev|36020592}} |
{{Превод от|en|Fyodor Tyutchev|36020592}} |
||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Тютчев, Фьодор}} |
{{СОРТКАТ:Тютчев, Фьодор}} |
Версия от 10:07, 19 октомври 2020
Фьодор Тютчев Фёдор Иванович Тютчев | |
руски поет | |
Роден |
23 ноември 1803 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал |
Царско село, Русия |
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
Работил | поет |
Литература | |
Период | 1813 – 1873 |
Жанрове | стихотворение |
Направление | романтизъм |
Течение | Романтизъм |
Фьодор Тютчев в Общомедия |
Фьодор Иванович Тютчев (на руски: Фёдор Иванович Тютчев) е руски поет, обикновено определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. В последните си години той е известен привърженик на славянофилството.
Биография
Фьодор Тютчев е роден на 5 декември (23 ноември стар стил) 1803 в селцето Овстуг, близо до Брянск, в старо благородническо семейство. Детството си прекарва в Москва. Първата му публикувана работа е превод на писмото на Хораций до Меценат. Още тогава поетичният му език се отличава от този на Пушкин и останалите съвременници с широката употреба на тежки и величествени славянски архаизми.
Сред учителите на Тютчев е и Семьон Раич, един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През 1819 – 1821 Тютчев учи филология в Московския университет, а през 1822 придружава своя роднина граф Остерман-Толстой в Мюнхен. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години.
В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварска графиня, която поддържа известен салон, посещаван от личности като Хайнрих Хайне и Фридрих Шелинг. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори френски по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски.
През 1836 княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „Revue des Deux Mondes“. Те го свързват с княз Александър Горчаков, който остава близък приятел на поета до края на живота му.
През 1837 Тютчев е прехвърлен от Мюнхен в руското посолство в Торино. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Мюнхен. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне, поради което официално е уволнен от поста си. Остава да живее в Германия още четири години, след което се завръща в Санкт Петербург. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят Лев Толстой има намерение да ѝ предложи брак, а по-късно тя придобива влияние в кръга на Константин Победоносцев.
Докато е жив, Тютчев е слабо известен като поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледа на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се опитва да ги записва, а когато го прави, често губи листовете. Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора.
През 1846 Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от туберкулоза. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние.
В началото на 70-те години смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в Царско село през 1873.
Литература
- В Общомедия има медийни файлове относно Фьодор Тютчев
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Фьодор Тютчев
- Бочева М. Лириката на Тютчев. С., 1980
Външни препратки
- ((ru)) Тютчевиана
- Произведения на Фьодор Тютчев в Моята библиотека – стихотворения в превод на Григор Ленков, Георги Динински и Иван Коларов
- Стихотворения на Тютчев и текстове за него в Литературен свят
- Следобед в превод на Любомир Георгиев Занев
- От и за Фьодор Тютчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fyodor Tyutchev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|