Реймон Абелио: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| дебют = „Блажени са миролюбивите“ |
| дебют = „Блажени са миролюбивите“ |
||
| известни творби = |
| известни творби = |
||
| награди = |
| награди = Сент-Бьов (1946)<br>Дю Маго (1980) |
||
| повлиян = Пиер дьо Комбас |
| повлиян = Пиер дьо Комбас |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], |
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], политически активист<ref name="psy">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.eyeofthepsychic.com/abellio/ | заглавие = „Raymond Abellio: a modern Cathar?“ | достъп_дата = 4 януари 2021 | издател = Eye of the Psychic | език = en }}</ref> и [[гностицизъм|гностически философ]].{{hrf|Aspley|2010|23}} |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“ |
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“.{{hrf|Aspley|2010|23}} 1931 г., на възраст 24 години,<ref name="psy" /> взима участие във френското [[технокрация|технократко]]{{hrf|Aspley|2010|23}} движение „Политехнически център за икономически изследвания“ (''Centre Polytechnicien d’Études Économiques''), по-популярно с името „X-Crise“. Целта на групата е да изучава политическите и икономическите последствията от [[Крах на Уолстрийт (1929)|крахът на Уол Стрийт от 1929 г]].<ref name="psy" /> Реймонд става [[марксизъм|марксист]] следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с [[колаборационизъм|колаборционистките]] партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на [[Режим на Виши|Режима на Виши]]. Сулес е принуден да търси убежище в [[Швейцария]]. През 1952 г. е помилван и се връща в [[Париж]].{{hrf|Aspley|2010|23}} |
||
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} |
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Творби == |
== Творби == |
||
=== Романи === |
=== Романи === |
||
* 1947 '''„Блажени са миролюбивите“''' (''Heureux les pacifiques'')<br>Издателство: ''Flammarion''; Награда: ''Сент-Бьов'' |
|||
* 1947 ''Heureux les pacifiques'', („Блажени са миролюбивите“) Paris: Éd. Flammarion,(носител на Prix Sainte-Beuve). |
|||
* 1948 ''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'' |
* 1948 '''„Oчите на Езекиел ca Отворени“''' (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'')<br>Издателство: ''Gallimard'' |
||
* 1962 ''La Fosse de Babel'' |
* 1962 '''„Вавилонският ров“''' (''La Fosse de Babel'')<br>Издателство: ''Gallimard'' |
||
* 1983 '' |
* 1983 '''„Неподвижни лица“''' (''Visages immobiles'')<br>Издателство: ''Gallimard'' |
||
=== Театър === |
=== Театър === |
Версия от 09:09, 4 януари 2021
Реймон Абелио Raymond Abellio | |
Псевдоним | Реймон Абелио |
---|---|
Роден | Жорж Сулес 11 ноември 1907 г. |
Починал | 26 август 1986 г. Ница, Франция |
Професия | писател, астролог, инженер[1], политик |
Националност | французин |
Активен период | 1943 – 1984 |
Жанр | Окултна литература |
Течение | Сюрреализъм |
Дебютни творби | „Блажени са миролюбивите“ |
Награди | Сент-Бьов (1946) Дю Маго (1980) |
Повлиян от
| |
Реймон Абелио в Общомедия |
Жорж Сулес (на френски: Georges Soulès), с псевдоним Реймон Абелио (Raymond Abellio) е френски писател, политически активист[2] и гностически философ.[3]
Биография
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.[1] През 1927 г. влиза в „Екол политекник“.[3] 1931 г., на възраст 24 години,[2] взима участие във френското технократко[3] движение „Политехнически център за икономически изследвания“ (Centre Polytechnicien d’Études Économiques), по-популярно с името „X-Crise“. Целта на групата е да изучава политическите и икономическите последствията от крахът на Уол Стрийт от 1929 г.[2] Реймонд става марксист следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на Втората световна война през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с колаборционистките партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на Режима на Виши. Сулес е принуден да търси убежище в Швейцария. През 1952 г. е помилван и се връща в Париж.[3]
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques, 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, 1949), „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel, 1962) и „Последният ми спомен“ (Ma derniere memoire, 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.[1]
Освен художествена литература, под влиянието на Пиер дьо Комбас, Абелио проявява интерес към езотериката и особено астрологията. Той също така се интересува от възможността за таен цифров код в Библията, тема, която той разработва в „Библията, шифрован документ“ (La Bible, document chiffré) от 1950 г., а по-късно и във „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques) през 1984 г. Абелио предлага главно, че Числото на звяра 666 е ключовият номер на живота, проява на Светата троица на всички възможни нива, материално, анимистично и духовно. Той също така е пише върху философията на ръгбито.[4]
Творби
Романи
- 1947 „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques)
Издателство: Flammarion; Награда: Сент-Бьов - 1948 „Oчите на Езекиел ca Отворени“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts)
Издателство: Gallimard - 1962 „Вавилонският ров“ (La Fosse de Babel)
Издателство: Gallimard - 1983 „Неподвижни лица“ (Visages immobiles)
Издателство: Gallimard
Театър
- 1982 Montségur, théâtre, Éd. L'Âge d'homme
Aвтобиография
- Ma dernière mémoire, autobiographie:
- 1971 I. Un faubourg de Toulouse (1907 – 1927), Paris: Éd. Gallimard, 1971.
- 1975 II. Les militants (1927 – 1939), Paris: Éd. Gallimard, 1975.
- 1980 III. Sol Invictus (1939 – 1947), Paris: Pauvert chez Ramsey, (носител на Prix des Deux-Magots.)
- Dans une âme et un corps (Journal 1971), Paris: Éd. Gallimard.
Есеистика
- 1943 „Краят на нихилизма“ (La Fin du nihilisme, съавторство със Андре Махе и подписана под името Жорж Сулес)
- 1950 „Към ново пророчество: Есе за политическата роля на свещеното и положението на Луцифер в съвременния свят“ (Vers un nouveau prophétisme : essai sur le rôle politique du sacré et la situation de Lucifer dans le monde moderne)
- 1950 La Bible, document chiffré: essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. „Библията, шифрован документ: есе за възстановяване на ключовете на тайната цифрова наука.
- Tome 1. Clefs générales(Том 1. "Общи ключове“ )
- Tome 2. Les Séphiroth et les 5 premiers versets de la Genèse ( Том 2. Сефиротите и първите 5 стиха от Битие“
- 1954 „Успение на Европа“ (Assomption de l'Europe)
- 1955 „На прага на езотериката: Предшествано от: Модерен дух и традиция“ (Au seuil de l'ésotérisme: précédé de : l'Esprit moderne et la tradition, с Пол Серан)
- 1965 „Абсолютната структура“ (La Structure absolue)
- 1965 „Поклон пред Робърт Бразилах“ (Hommages à Robert Brasillach)
- 1970 „Генон, да. Но...“ (Guénon, oui. Mais...)
- 1973 „Краят на езотериката“ (La Fin de l'Ésotérisme)
- 1984 „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques)
- 1989 „Манифест на новия гнозис“ (Manifeste de la nouvelle Gnose, под редакцията на Мари-Терез де Брос и Чарлз Хирш)
- 1994 „Основи на етиката“ (Fondements d'éthique)
Източници
- ↑ а б в Въртигоров 1998, с. 9.
- ↑ а б в „Raymond Abellio: a modern Cathar?“ // Eye of the Psychic. Посетен на 4 януари 2021. (на английски)
- ↑ а б в г Aspley 2010, с. 23.
- ↑ Abellio, Raymond. Le rugby et la maîtrise du temps. Cahiers Raymond Abellio, 1983. p. 75 – 76. (на френски)
Библиография
- „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)
- „Historical Dictionary of Surrealism“. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. ISBN 978-0-8108-5847-3. p. 23-24. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raymond Abellio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|