Вакъф: Разлика между версии
/* Източници |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
| ⚫ | |||
* Вера Мутафчиева. Аграрните отношения в Османската империя през XV-XVI в. София, Издателство на БАН, 1962 |
|||
* Вера Мутафчиева. За ролята на вакъфа в градската икономика на Балканите под турска власт (XV-XVII в.). Изв. на Инст. за история, 10, 1962, с. 121-145. |
|||
* Вера Мутафчиева. Регистър на вакъфите на покойния Софу Мехмед Паша в София, 1 мухарем 1109 (20.ІІІ.1697 г.). Изв. на държ. архиви, 6,1962, с. 143-153. |
|||
* Вера Мутафчиева. Нови османски документи за вакъфите в България под турска власт. Изв. на държ. архиви, 6, 1962, с. 269-274. |
|||
* Вера Мутафчиева. Вакъфска земя в Родопите. Родопи, 1966, No 7-8, с. 24-25. |
|||
| ⚫ | |||
* Вера Мутафчиева. За чифлиците върху поземления вакъф на Гази Евренос бег в началото на нашия век. Изв. на държ. архиви, No 62, С., 1992, с. 51-67. |
|||
* Вера Мутафчиева. Избрани произведения - том 5: Османска социално-икономическа история. Жанет 45, 2008 |
|||
* Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков, Вакъфите в България, УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ |
* Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков, Вакъфите в България, УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ |
||
София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9 (online) |
София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9 (online) |
||
Версия от 04:02, 10 февруари 2021
Тази статия е за вида имот в Османската империя. За селото в Северна Македония вижте Вакуф.
Вакъф (на турски: vakıf - вакъ̀ф, на арабски: وقف – уа̀каф) или ваку̀ф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.
Доходът от вакъфа отива за издръжка на мюсюлманско религиозен обект - например джамия, или друг обществен обект - например мост, безистен, медресе, имарет, чешма, часовникова кула, кервансарай, пазар.
Вакъфите са неотчуждаеми по мюсюлманското право – шериата. Затова мюлковете често са превръщани от собствениците им във вакъфи чрез специално завещание - вакъфнаме, което определя каква част от доходите отиват за управителите и какво остава за издържаната институция.
В редица мюсюлмански страни и днес съществуват министерства на вакъфите или учреждения на по-ниско ниво в структурата на изпълнителната власт, които управляват тези обществени обекти и доходите от тях.
В съвременния турски език вакъф означава благотворителна фондация. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на Харам ал Шариф в Йерусалим, също е известна като Вакъфът.
Вижте също
Външни препратки
- Вакъфна грамота на Хани Хатун, внучка на султан Мехмед II ((ru))
- Вакъфна грамота на султан Мурад I ((ru))
Източници
- Вера Мутафчиева. Аграрните отношения в Османската империя през XV-XVI в. София, Издателство на БАН, 1962
- Вера Мутафчиева. За ролята на вакъфа в градската икономика на Балканите под турска власт (XV-XVII в.). Изв. на Инст. за история, 10, 1962, с. 121-145.
- Вера Мутафчиева. Регистър на вакъфите на покойния Софу Мехмед Паша в София, 1 мухарем 1109 (20.ІІІ.1697 г.). Изв. на държ. архиви, 6,1962, с. 143-153.
- Вера Мутафчиева. Нови османски документи за вакъфите в България под турска власт. Изв. на държ. архиви, 6, 1962, с. 269-274.
- Вера Мутафчиева. Вакъфска земя в Родопите. Родопи, 1966, No 7-8, с. 24-25.
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978
- Вера Мутафчиева. За чифлиците върху поземления вакъф на Гази Евренос бег в началото на нашия век. Изв. на държ. архиви, No 62, С., 1992, с. 51-67.
- Вера Мутафчиева. Избрани произведения - том 5: Османска социално-икономическа история. Жанет 45, 2008
- Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков, Вакъфите в България, УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9 (online)