Пехливански борби: Разлика между версии
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Те водят началото си от [[Османска империя|Османската империя]], като в [[Турция]] се считат за национална традиция, а както там, така и в други части на някогашната империя са основа на популярността на съвременната спортна борба.<ref name="лори">{{cite | фамилия-част = Лори | име-част = Бернар | автор-част-препратка = Бернар Лори | заглавие-част = Османското наследство на Балканите | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 415}}</ref> Включени са в списъка на [[ЮНЕСКО]] за опазване на [[Списък на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО|световното нематериално културно наследство]], чрез провеждащия се всяка година в [[Одрин]] турнир по пехливански борби „Къркпънар“.<ref>[http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/00386 Kırkpınar oil wrestling festival], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Този вид състезание е близък до борбата ''„[[кураш]]“'', която е традиционна за [[тюркски народи|тюркските народи]]. Участниците в тези прояви се наричат ''пехливани'' (думата произлиза от персийското ''پهلوان'' или ''pehlevān'', което може да се преведе като ''„герой“'' или ''„шампион“''). |
Те водят началото си от [[Османска империя|Османската империя]], като в [[Турция]] се считат за национална традиция, а както там, така и в други части на някогашната империя са основа на популярността на съвременната спортна борба.<ref name="лори">{{cite | фамилия-част = Лори | име-част = Бернар | автор-част-препратка = Бернар Лори | заглавие-част = Османското наследство на Балканите | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 415}}</ref> Включени са в списъка на [[ЮНЕСКО]] за опазване на [[Списък на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО|световното нематериално културно наследство]], чрез провеждащия се всяка година в [[Одрин]] турнир по пехливански борби „Къркпънар“.<ref>[http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/00386 Kırkpınar oil wrestling festival], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Този вид състезание е близък до борбата ''„[[кураш]]“'', която е традиционна за [[тюркски народи|тюркските народи]]. Участниците в тези прояви се наричат ''пехливани'' (думата произлиза от персийското ''پهلوان'' или ''pehlevān'', което може да се преведе като ''„герой“'' или ''„шампион“''). |
||
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с [[лой]] или [[растително масло]], най-често [[олио]] или [[зехтин]]. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е ''„къспети“'' и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.<ref name="e-vest">[http://e-vestnik.bg/4338 Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин], посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с [[лой]] или [[растително масло]], най-често [[олио]] или [[зехтин]]. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е ''„къспети“'' и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.<ref name="e-vest">[http://e-vestnik.bg/4338 Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081014135409/http://e-vestnik.bg/4338 |date=2008-10-14 }}, посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
||
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.<ref>[https://btvnovinite.bg/82903292-Borbi_na_mazno.html Борби „на мазно“], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.<ref name="natgeo">Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.</ref> |
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.<ref>[https://btvnovinite.bg/82903292-Borbi_na_mazno.html Борби „на мазно“], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.<ref name="natgeo">Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.</ref> |
||
Версия от 12:07, 4 март 2021
Мазните борби (на турски: yağlı güreş), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби.
Те водят началото си от Османската империя, като в Турция се считат за национална традиция, а както там, така и в други части на някогашната империя са основа на популярността на съвременната спортна борба.[1] Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[2] Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети“ и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[3]
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.[4] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[5]
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. В България се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[5] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[6]
Източници и използвана информация
- ↑ Лори, Бернар. Османското наследство на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 415.
- ↑ Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин Архив на оригинала от 2008-10-14 в Wayback Machine., посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Борби „на мазно“, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
- ↑ Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ Архив на оригинала от 2016-09-20 в Wayback Machine., посетен на 11.03.2012 г.
