Емануил А. Видински: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
м без интервал |
||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* 2005 – „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“ <ref>[[Ангел Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2370/c-vidin.htm „Карти, кадри, съновидения“], рец. във в. „Култура“, бр. 20, 27 май 2005 г.</ref> |
* 2005 – „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“ <ref>[[Ангел Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2370/c-vidin.htm „Карти, кадри, съновидения“], рец. във в. „Култура“, бр. 20, 27 май 2005 г.</ref> |
||
* 2008 – „Места за дишане“, роман, издателство „[[Алтера]]“ <ref>Илвие Конедарева, [http://litclub.bg/library/kritika/konedareva/prisustvia2.htm „Самотата на дишането в „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“], рец. в „[[Литературен клуб]]“, 16 февруари 2010 г.</ref> |
* 2008 – „Места за дишане“, роман, издателство „[[Алтера]]“ <ref>Илвие Конедарева, [http://litclub.bg/library/kritika/konedareva/prisustvia2.htm „Самотата на дишането в „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“], рец. в „[[Литературен клуб]]“, 16 февруари 2010 г.</ref><ref>Гергина Кръстева, [https://liternet.bg/publish20/g_krysteva/mesta.htm „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“], рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).</ref> |
||
* 2011 – „Par Avion“, стихотворения, издателство „Жанет 45“ <ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19297 „Ходене по буквите“], отзив във в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012 г.</ref> |
* 2011 – „Par Avion“, стихотворения, издателство „Жанет 45“ <ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19297 „Ходене по буквите“], отзив във в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012 г.</ref> |
||
* 2015 – „Егон и тишината“, сборник разкази, издателство „Жанет 45“ |
* 2015 – „Егон и тишината“, сборник разкази, издателство „Жанет 45“ |
||
Версия от 21:38, 30 април 2021
| Емануил А. Видински | |
| Роден | 27 юни 1978 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, разказ, роман |
| Награди | „Рашко Сугарев“ (2004) |
Емануил А. Видински (1978) е български писател, поет и музикант.
Биография
Публикувал е свои текстове във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“, „Капитал Light“, списанията „Кръг“, „Дойче веле“, „Следва“ и порталите sofialive.bg, liternet.bg, slovo.bg, grosnipelikani.net. Съосновател на хуманитарния семинар „Ъгъл“ (2003-2004) върху творчеството на Чавдар Мутафов, Томас Ман и Достоевски.
Автор е на сборника с разкази „Картографии на бягството“ (2005), който е сред шестте номинирани книги за наградата „Елиас Канети“ (2005) и на романа „Места за дишане“ (2008). Носител е на наградата „Рашко Сугарев“ (2004) за разказа си „4 октомври“ и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. „Балкани“ и ОББ (2009) за „Егон и тишината“.
През 2005—2006 г. е редактор на музикалната страница на в. „Литературен вестник“ „Музайка“. Заедно с поетите Петър Чухов и Иван Христов създава групата за етно-рок поезия „Гологан“ (2004). Създател и редактор на поредицата „Световни романи“ към изд. „Алтера“ (2007-2010). Водещ и редактор в българската секция на радио „Дойче веле“ (2008 – 2012).
След завръщането си от Германия през пролетта на 2013 г. Видински създава отново с Петър Чухов групата „Par Avion Band“, в която е основен композитор, вокалист и китарист.
Първото си солово парче Heart Running Low Видински издава през лятото на 2017 г.
Главен редактор на издателство и списание „Панорама“ (2013 – 2016). Преподавател по проза в Академиите по творческо писане „Валери Петров“ и „Заешката дупка“.
Негови текстове са преведени на английски, немски, хърватски, унгарски, испански, полски и арабски език.
През 2017 г. в берлинското издателство eta Verlag излиза немското издание на стихосбирката му „Par Avion“ в превод на Петя Лунд.
Съставител на немския сборник със съвременни български разказвачи „Ein fremder Freund“ (2017), който излиза в Берлин в eta Verlag.
От септември 2019 г. става част от редакционния екип на „Литературен вестник“.
В началото на 2021 г. е поканен от директора на радио Христо Ботев Митко Новков да се включи като водещ в предаването „Гласът на времето“.
Библиография
- 2005 – „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“ [1]
- 2008 – „Места за дишане“, роман, издателство „Алтера“ [2][3]
- 2011 – „Par Avion“, стихотворения, издателство „Жанет 45“ [4]
- 2015 – „Егон и тишината“, сборник разкази, издателство „Жанет 45“
Източници
- ↑ Ангел Игов, „Карти, кадри, съновидения“, рец. във в. „Култура“, бр. 20, 27 май 2005 г.
- ↑ Илвие Конедарева, „Самотата на дишането в „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в „Литературен клуб“, 16 февруари 2010 г.
- ↑ Гергина Кръстева, „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012 г.
Външни препратки
- От и за Емануил Видински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Профил на Емануил А. Видински във Facebook
- Из „Картографии на бягството“
- Подборка от произведения на Емануил А. Видински в Литернет
- Текстове на Емануил Видински Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine. в Public-Republic
|
