Хамам: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[Файл:Turkish Bathscape.PNG|мини|ляво|200п|Турска баня за [[харем]]а]] |
[[Файл:Turkish Bathscape.PNG|мини|ляво|200п|Турска баня за [[харем]]а]] |
||
[[Файл:National Artgallery of Republic of Macedonia (Skopje).JPG|мини|200п|[[Даут паша хамам]] в [[Скопие]], [[Северна Македония]]]] |
[[Файл:National Artgallery of Republic of Macedonia (Skopje).JPG|мини|200п|[[Даут паша хамам]] в [[Скопие]], [[Северна Македония]]]] |
||
Версия от 14:30, 6 май 2021
.JPG)
Хамамът (на арабски: حمّام), познат на български и като турска баня, е близкоизточният вариант на парната баня, който образно може да се определи като мокър вариант на сауната.
Този вид баня съчетава функционалността и структурните елементи на предшестващите я в Анадола римски терми с централно-азиатската тюркска традиция на парната баня и ритуално къпане. Известно е, че арабите също подражават на гръцко-римските бани, които заварват при завоюването на Александрия през 641 г., както и на образците в завладените по-късно византийски земи.
Традиционно всеки хамам е имал масажист (теляк на турски), който натривал със сапун къпещите се. За теляци дълго време (до западането на Османската империя) са набирани немюсюлмани, тъй като се е считало, че длъжността е под достойнството на мюсюлманин.
Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална общуване. Често са изграждани от добри архитекти и днес много от тях са архитектурни забележителности.
В редица мюсюлмански страни и общности днес все още се използват хамами. Навлезли в Западна Европа в средата на 19 век, понастоящем те отново са обект на интерес.
Етимология
Думата "hammam" (حَمَّام) е съществително, което означава "баня" или "плувен басейн". Думата идва от арабски حمّام (което означава "нагряване")[1]
Практики при къпането
Обичаят изисква от посетителя да се съблече сам в специално пригодена стая (camekan)[2], но да запази набедрената си кърпа. Постепенно се преминава от по-студени към по-топли стаи, като обичайно напарването се случва при температури около 50°С и влажност на въздуха около 70 – 100%[3]. Поосетителят може да избере да се измие сам или от персонала.
Съществуват различни видове услуги, които се предлагат в турската баня – традиционен, ексфолиращ или друг, който включва масаж и маски на лицето или тялото.[4]
