Магдалина Станчева: Разлика между версии
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Родена е на 6 септември 1924 година в [[София]]. През 1948 година завършва класическа филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. През 1952 година става уредник в |
Родена е на 6 септември 1924 година в [[София]]. През 1948 година завършва класическа филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. През 1952 година става уредник в преобразувания [[Музей за история на София]] и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е [[научен сътрудник]], а от 1972 г. – [[старши научен сътрудник]]. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в [[Националната художествена академия]]. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на [[България]], а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на [[ЮНЕСКО]].<ref name="геб"/> С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в [[Нов български университет]].<ref name="геб"/><ref>[http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/10/07/2395657_pochina_izvestniiat_arheolog_na_sofiia_prof_magdalina/ www.dnevnik.bg]</ref> |
||
Авторка е на книгите: „Боянският поменик“ (1963), „Срещи с археологията“ (1985), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.<ref name="геб"/> |
Авторка е на книгите: „Боянският поменик“ (1963), „Срещи с археологията“ (1985), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.<ref name="геб"/> |
||
Версия от 12:04, 14 май 2021
| Магдалина Станчева | |
| българска археоложка | |
| Родена | Магдалина Михайлова Станчева
7 септември 1924 г.
|
|---|---|
| Починала | 6 октомври 2014 г.
|
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Работила в | Музей за история на София (1952 – 1984) Софийски университет (1978 – 2001) Национална художествена академия (1978 – 2001) Нов български университет (1994 – 2004) |
| Семейство | |
| Съпруг | Теофил Иванов (1950 – 1950) Станчо Ваклинов (1950 – 1967) |
Магдалина Михайлова Станчева е българска археоложка.[1]
Биография
Родена е на 6 септември 1924 година в София. През 1948 година завършва класическа филология и история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1952 година става уредник в преобразувания Музей за история на София и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е научен сътрудник, а от 1972 г. – старши научен сътрудник. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в Националната художествена академия. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на България, а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.[1] С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в Нов български университет.[1][2]
Авторка е на книгите: „Боянският поменик“ (1963), „Срещи с археологията“ (1985), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.[1]
Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 година в София.
Бележки
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4200.
- ↑ www.dnevnik.bg
|
