Никола Бъчваров: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
[[Файл:Nikola Bachvarov family.jpg|ляво|мини|250п|Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.]]
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26–28}}</ref> Синове на Никола Бъчваров са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], [[Георги Попов (Попниколов)]], също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, [[Илия Попниколов]], учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918).<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=41 и текста под снимките}}</ref>
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=26–28}}</ref> Синове на Никола Бъчваров са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]], [[Георги Попниколов]] (Попов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, [[Илия Попниколов]], учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918).<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=41 и текста под снимките}}</ref>


Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=18}}</ref> Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>
Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.<ref>{{Цитат книга|last=Попниколов|first=Димитър|title=Преображенското въстание|year=1982|publisher=Издателство на Отечествения фронт|location=София|pages=18}}</ref> Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref>

Версия от 09:17, 30 април 2022

Никола Бъчваров
български свещеник и революционер
Роден
1853 г.
Починал
25 април 1917 г. (64 г.)
Никола Бъчваров в Общомедия

Никола Янев Бъчваров (Фъчиджиоглу) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.

Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1][2] Синове на Никола Бъчваров са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов, Георги Попниколов (Попов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, Илия Попниколов, учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир Костадин Попниколов (1889 – 1918).[3]

Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.[4] Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[5] или 1918 година.[6]

Бележки

  1. ↑ Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
  2. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26–28.
  3. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 41 и текста под снимките.
  4. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 18.
  5. ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64–65
  6. ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Бъчваров&oldid=11381047“.