Константин Кацаров: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Константин |
| име = Константин Кацаров |
||
| портрет = dot.png |
| портрет = dot.png |
||
| описание = български юрист |
| описание = български юрист |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-дата = [[10 юли]] [[1898]] |
| роден-дата = [[10 юли]] [[1898]] |
||
| роден-място = [[София]] |
| роден-място = [[София]] |
||
| починал-дата = |
| починал-дата = [[1980]] |
||
| починал-място = [[Монтрьо]], [[Швейцария]] |
| починал-място = [[Монтрьо]], [[Швейцария]] |
||
}} |
}} |
||
'''Константин Кацаров''' завършва право в [[Берлин]]. Преподава [[търговско право]] до [[1947]] г. в Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Професор по търговско и [[международно право]]. В периода 1921 - 1950 г. е член на [[Висшата законодателна комисия]]. Съден от комунистическия режим - лежи във варненския затвор. Реабилитиран, заради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през |
'''Константин Иванов Кацаров''' завършва [[право]] в [[Берлин]]. Преподава [[търговско право]] до [[1947]] г. в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. [[Професор]] по търговско и [[международно право]]. |
||
В периода [[1921]] - [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' - лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран, заради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[20 век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]]. |
|||
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочие. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация]] "Константин и Зиновия Кацарови"'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария. |
|||
През [[1974]] г. дарява на [[Народна библиотека]] 1500 тома лична колекция от книги на [[немски]], [[френски]], [[руски]] и [[английски]] език в областта на [[Международно публично право|международното публично]] и [[Международно частно право|частно право]]. |
|||
== Трудове == |
|||
* ''60 години живяна история'' |
|||
* ''Светът отблизо'' |
|||
* ''Проиграната победа'' |
|||
* ''Систематичен курс по българско търговско право'' |
|||
* специализирана правна литература по търговско и [[авторско право]], [[право на индустриална собственост]] и т.н. |
|||
Версия от 22:19, 1 януари 2009
Константин Кацаров | |
български юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Монтрьо, Швейцария |
Учил в | Бернски университет[1] |
Работил в | Софийски университет (1931 – 1956)[1] Женевски университет (1963 – 1970)[1] |
Семейство | |
Уебсайт | www.fonds-katzarov.ch |
Константин Кацаров в Общомедия |
Константин Иванов Кацаров завършва право в Берлин. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.
В периода 1921 - 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим - лежи във варненския затвор. Реабилитиран, заради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на 20 век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочие. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация "Константин и Зиновия Кацарови" към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.
През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.
Трудове
- 60 години живяна история
- Светът отблизо
- Проиграната победа
- Систематичен курс по българско търговско право
- специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриална собственост и т.н.
- ↑ а б в www.fonds-katzarov.ch // Посетен на 2 март 2024 г.