Тане Стойчев: Разлика между версии
м Бързо добавяне на Категория:Хора от Ном Лерин (ползвайки HotCat.js) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Картинка:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|дясно|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и [[Алексо Джорлев]] (вторият отляво) със свои четници в Леринско]] |
[[Картинка:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|дясно|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и [[Алексо Джорлев]] (вторият отляво) със свои четници в Леринско]] |
||
'''Тане Стойчев Клянджев<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>''', известен като '''Тане Горничевски''' и '''Тане войвода''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]. |
'''Тане Стойчев Клянджев<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>''', известен като '''Тане Горничевски''', '''Тане Дзолев''' и '''Тане войвода''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Тане Стойчев е роден в леринското село [[Горничево]] (днес Кели, [[Гърция]]). Стойчев влиза във ВМОРО и става районен войвода, начело на чета от 5-6 души. Взима участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
Тане Стойчев е роден в леринското село [[Горничево]] (днес Кели, [[Гърция]]). Стойчев влиза във ВМОРО и става районен войвода, начело на чета от 5-6 души. |
||
Взима участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
|||
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и [[Дзоле Гергев]] (Атеш паша) дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерве]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерве, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. |
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и [[Дзоле Гергев]] (Атеш паша) дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерве]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерве, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. |
Версия от 21:06, 9 февруари 2009
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.
Тане Стойчев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Тане Стойчев в Общомедия |
Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Дзолев и Тане войвода, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско.
Биография
Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Стойчев влиза във ВМОРО и става районен войвода, начело на чета от 5-6 души.
Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[2]
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Гергев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерве (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерве, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.