Кангалич: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
| подравняване-карта = дясно |
| подравняване-карта = дясно |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Ка̀нгалич'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236</ref> или '''Каяли''' ({{lang-el|Βραχιά}}, ''Врахия'', до 1928 ''Καγιαλή'', ''Каяли''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/168792 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά]</ref>) е село в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], Дем [[Вардар (дем)|Вардар]] в Ном [[Солун (ном)|Солун]] с 645 жители (2001). |
||
==География== |
==География== |
||
Версия от 21:48, 27 февруари 2010
Шаблон:Селище в РГ инфо Ка̀нгалич[1] или Каяли (Шаблон:Lang-el, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, Дем Вардар в Ном Солун с 645 жители (2001).
География
Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.
История
В Османската империя
Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.[3] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[4] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[6]
В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[7]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[8] В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.[9] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[10]
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
- ↑ а б Официален сайт на Дем Вардар
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140-141.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
