Въстание на Ивайло: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
+ |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== Предпоставки == |
== Предпоставки == |
||
След смъртта на цар [[Иван Асен II]] през [[1241]] г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, [[Никейска империя|Никейската империя]] превзема части от [[Тракия]] и [[Македония]], а [[Кралство Унгария|Унгария]] превзема северозападните български земи, включително [[Белград]] и [[Турну Северин|Северински]] [[Банат]]. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през [[1240-те|40-те години на 13 век]], в резутат на което регентството на цар [[Калиман I]] (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която [[Скопие|скопския]] болярин [[Константин Асен|Константин Тих]] побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref> |
След смъртта на цар [[Иван Асен II]] през [[1241]] г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, [[Никейска империя|Никейската империя]] превзема части от [[Тракия]] и [[Македония]], а [[Кралство Унгария|Унгария]] превзема северозападните български земи, включително [[Белград]] и [[Турну Северин|Северински]] [[Банат]]. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през [[1240-те|40-те години на 13 век]], в резутат на което регентството на цар [[Калиман I]] (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която [[Скопие|скопския]] болярин [[Константин Асен|Константин Тих]] побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - [[Ирина Ласкарина Асенина]], която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на [[13 век]] довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.<ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Д. |coauthors= В. Гюзелев и колектив |title= История на България; Том 3 Второ българско царство |publisher= [[Българска академия на науките|БАН]] |year= 1982 |location= София |page= 277}}</ref> Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 83-110}}</ref> Това още повече ускорява избухването на бунта, който бързо набира скорост.<ref>{{cite book |last= Karishkovskiy |first= P. O. |title= The Uprising of Ivaylo |publisher= VVr |year= 1958 |pages= 107-135}}</ref> |
||
В тази ситуация селянинът<ref>{{cite book |last= Pachymeres |first= Georgius |title= De Michaele et Andronico Paleologis |page= 430}}</ref> Ивайло от северозападна България<ref name="and">Ж. Андреев. „Българските ханове и царе“, Велико Търново, 1996, стр. 221, ISBN 954-427-216-X</ref> започва да агитира населението към бунт, убеждавайки ги, че Бог му е дал знаци да поведе селяните срещу властта. Всъщност мистицизмът е използван за набиране на последователи сред религиозните селяни<ref name="and" /> и въсатанието е подготвено внимателно. Хората запомнили Ивайло като „добрия цар“ - идеалният владетел, който обръща еднакво внимание на бедни и богати. Така той успява за кратко време на набере много последователи.<ref>{{cite book |last= Gregoras |first= Nicephorus |title= Byzantina historia |pages= 130-131}}</ref> |
|||
== Ход на въстанието == |
|||
[[File:Konstantin i Irina.jpg|thumb|200px|left|[[Константин Асен]] и [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирена]]]] |
|||
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:23em; max-width: 23%;" cellspacing="5" |
|||
| style="text-align: left;" | |
|||
Лахана пресрещнал монголската войска, атакувал я с хората си, разбил я съкрушително, а после атакувал друга войска. Така, само за няколко дни, той се покрил със слава |
|||
|- |
|||
| style="text-align: right;" | <small>'''[[Георги Пахимер]]''' в „Михаил и Андроник Палеолози“</small><ref name="pach">{{cite book |last= Pachymeres |first= Georgius |title= De Michaele et Andronico Paleologis |page= 432}}</ref> |
|||
|} |
|||
=== Успех в началото === |
|||
Въстанието започва през пролетта или лятото на [[1277]] г.<ref>{{cite book |last= Пертов |first= П. |title= Въстанието на Ивайло (1277-1280) |publisher= GSUfif |year= 1956 |pages= 218-219}}</ref> Бунтовниците първоначално се изправят срещу монголите, които, възползвайки се от слабостта на страната, атакували постоянно българското население.<ref name="pach" /> Бунтът започва в провинциите, които са най-засегнати от монголските нашествия. През лятото на същата година, войските на Ивайло разбиват монголска войска, нахлуваща от североизток. Скоро той отново разбива нашествениците. След като побеждава враг, който е мъчил българските земи десетилетия наред, неговата известност расте бързо. През есента на 1277 г. монголите са напълно изгонени от българските земи. |
|||
В края на 1277 г. Константин Асен най-накрая се изправя срещу бунтовниците. Малката му армия се движи бавно заради раната на крака му. Ивайло им устройва засада и убива много от близките на царя, а остатъка от армията минава на негова страна. Бъдещият цар лично убива Константин Асен, като с този акт показва, че той не е направил нищо, за да запази честа си по време на битката.<ref>Андреев, стр. 223</ref> След този триумф, Ивайло започва да превзема големите градове на страната, които го признават за цар на България. Скоро само Търново остава под контрола на царица Мария. |
|||
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблудава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон - [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север. |
|||
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо ѝ - Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на власта с Ивайло осигурява сина ѝ Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, киоето, той е възнамерявал да вземе със сила.<ref name="an"/> Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приел.<ref name="an"/> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 19:54, 3 март 2010
| Въстание на Ивайло | |||
| Българо-византийски войни | |||
 България в края на 13 век. Обхватът на въстанието е показан с червени точки | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1277-1280 г. | ||
| Място | Балкански полуостров | ||
| Резултат | Ивайло е убит; цар на България става Георги I Тертер | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Въстанието на Ивайло е българско въстание срещу цар Константин Асен и аристокрацията му. Въстанието възниква като съпротива срещу феодализацията на Второто българско царство, както и неспособносттта на властта да се справи с монголската заплаха в североизточната част на България, особено в региона на Добруджа. Ивайло се доказва като способен пълководец, разбивайки войските на монголите и на царя, с което накарва аристокрацията да го направи цар.
Византийският император Михаил VIII Палеолог прави опит да се възползва от ситуацията и да помогне на аристокрацията да смаже въстанието, но Ивайло на два пъти разбива убедително войските му. Монголската намеса го накарала да избяга в важната крепост Силистра, където е обсаден. Междувременно аристокрацията използвала неговото положение и обявила Георги I Тертер за цар. Обграден от врагове и с малка подкрепа, Ивайло е принуден да избяга в двора на Ногай, но там става жертва на византийска интрига и бива убит.
Предпоставки
След смъртта на цар Иван Асен II през 1241 г., в голямото българско царство започва упадък. Той е наследен от слаби царе, в резултат от чието управление, Никейската империя превзема части от Тракия и Македония, а Унгария превзема северозападните български земи, включително Белград и Северински Банат. Държавата не успява и да отблъсне интензивните монголски нашествия през 40-те години на 13 век, в резутат на което регентството на цар Калиман I (1241-1246) е принудено да плаща ежегоден данък на монголите. През периода 1256-57 г.страната е разтърсена от гражданска война, в която скопския болярин Константин Тих побеждава. Неговото 20-годишно упавление обаче не довежда до стабилизиране на положението. След като си счупва крака по време на лов, той става силно зависим от своята втора съпруга - Ирина Ласкарина Асенина, която често е замесена в интригите на нейните близки в византийския двор. По-късно той дава управлението на своята трета съпруга - Мария Палеологина Кантакузина. По това време монголите постоянно нахлуват в североизточна България, унищожавайки всичко по пътя си и парализирайки икономиката. За капак феодализацията на българската държава в края на 13 век довежда до остра промяна в положението, с която ситуацията за селяните става все по-лоша. Не само селяните, но и аристокрацията и църквата започват да губят свободите си.[1] Монголските нашествия силно разклащат основите на властта в Добруджа.[2] Това още повече ускорява избухването на бунта, който бързо набира скорост.[3]
В тази ситуация селянинът[4] Ивайло от северозападна България[5] започва да агитира населението към бунт, убеждавайки ги, че Бог му е дал знаци да поведе селяните срещу властта. Всъщност мистицизмът е използван за набиране на последователи сред религиозните селяни[5] и въсатанието е подготвено внимателно. Хората запомнили Ивайло като „добрия цар“ - идеалният владетел, който обръща еднакво внимание на бедни и богати. Така той успява за кратко време на набере много последователи.[6]
Ход на въстанието
|
Лахана пресрещнал монголската войска, атакувал я с хората си, разбил я съкрушително, а после атакувал друга войска. Така, само за няколко дни, той се покрил със слава |
| Георги Пахимер в „Михаил и Андроник Палеолози“[7] |
Успех в началото
Въстанието започва през пролетта или лятото на 1277 г.[8] Бунтовниците първоначално се изправят срещу монголите, които, възползвайки се от слабостта на страната, атакували постоянно българското население.[7] Бунтът започва в провинциите, които са най-засегнати от монголските нашествия. През лятото на същата година, войските на Ивайло разбиват монголска войска, нахлуваща от североизток. Скоро той отново разбива нашествениците. След като побеждава враг, който е мъчил българските земи десетилетия наред, неговата известност расте бързо. През есента на 1277 г. монголите са напълно изгонени от българските земи.
В края на 1277 г. Константин Асен най-накрая се изправя срещу бунтовниците. Малката му армия се движи бавно заради раната на крака му. Ивайло им устройва засада и убива много от близките на царя, а остатъка от армията минава на негова страна. Бъдещият цар лично убива Константин Асен, като с този акт показва, че той не е направил нищо, за да запази честа си по време на битката.[9] След този триумф, Ивайло започва да превзема големите градове на страната, които го признават за цар на България. Скоро само Търново остава под контрола на царица Мария.
Смъртта на българския цар шокира византийския император Михаил VIII Палеолог, който скоро се е преместил от Константинопол в Адрианопол с цел да наблудава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон - Иван, син на цар Мицо Асен, живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо ѝ - Михаил VIII и засилва желанието му за власт.[10] В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на власта с Ивайло осигурява сина ѝ Михаил като наследник на трона.[10] Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, киоето, той е възнамерявал да вземе със сила.[10] Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приел.[10]
Източници
- ↑ Ангелов, Д. и др. История на България; Том 3 Второ българско царство. София, БАН, 1982. с. 277.
- ↑ Пертов, П. Въстанието на Ивайло (1277-1280). GSUfif, 1956. с. 83-110.
- ↑ Karishkovskiy, P. O. The Uprising of Ivaylo. VVr, 1958. с. 107-135.
- ↑ Pachymeres, Georgius. De Michaele et Andronico Paleologis. с. 430.
- ↑ а б Ж. Андреев. „Българските ханове и царе“, Велико Търново, 1996, стр. 221, ISBN 954-427-216-X
- ↑ Gregoras, Nicephorus. Byzantina historia. с. 130-131.
- ↑ а б Pachymeres, Georgius. De Michaele et Andronico Paleologis. с. 432.
- ↑ Пертов, П. Въстанието на Ивайло (1277-1280). GSUfif, 1956. с. 218-219.
- ↑ Андреев, стр. 223
- ↑ а б в г Андреев, стр. 224