Съюз на запасните офицери: Разлика между версии
Bstanimirov (беседа | приноси) |
Bstanimirov (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Най-дългогодишен председател на организацията е [[Владимир Вазов|ген. Владимир Вазов]]. |
Най-дългогодишен председател на организацията е [[Владимир Вазов|ген. Владимир Вазов]]. |
||
През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация [[Общ съюз на запасното войнство]] |
През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация [[Общ съюз на запасното войнство]] |
||
Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество" |
|||
След 9 септември 1944г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България. |
След 9 септември 1944г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България. |
||
Версия от 09:33, 26 юли 2010
Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство
Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"
След 9 септември 1944г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
През 1953г. група български офицери - емигранти създавaт в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908г.
Председатели
- ген. майор Рачо Петров (1908 – 1911)
- ген.майор Андрей Андреев (1911- 1914)
- ген.майор Петър Салабашев (1914-1920)
- ген.лейт. Владимир Вазов (1920-1921)
- ген. Иван Луков (1921- 1923)
- ген. лейт. Владимир Вазов (1923 – 1930)
- ген. Велизар Лазаров (1930 – 1932)
- ген. Борис Сирманов (1932 – 1935)
- полк. Славейко Василев (1935 – 1944 )