Писател: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Робот Добавяне: nl:Schrijver |
||
Ред 81: | Ред 81: | ||
[[nah:Tlahcuilōni]] |
[[nah:Tlahcuilōni]] |
||
[[nds:Schriever]] |
[[nds:Schriever]] |
||
[[nl:Schrijver]] |
|||
[[nn:Skribent]] |
[[nn:Skribent]] |
||
[[no:Skribent]] |
[[no:Skribent]] |
Версия от 12:03, 14 август 2010
Писател (или още автор, макар и „автор“ да има по-общ смисъл) e човек, който създава писмено произведение, като го прави професионално, творчески, или човек, който пише в различни литературни жанрове. Понякога, но не винаги и не непременно, писателите се препитават чрез писането на литература. Именно този вид писатели са наричани понякога "професионални писатели“.
Човек, който пише литературни текстове непрофесионално, а в името на своя лична нужда, за която няма читатели и аудитория, се нарича графоман.
Най-общо, според техните основни литературни жанрове, писателите са:
- прозаици - писател, пишещ в областта на прозата (белетристиката);
- поети - писател, пишещ в областта на поезията;
- драматурзи - писател, пишещ в областта на драматургията.
Най-често под писател се разбира творец, който е прозаик (белетрист).
Особености на писателската професия
Добрите писатели си служат умело с разнообразието и богатството на даден език, изграждат вълнуващи литературни образи и идеи, на които би могло да се припише национално и/или общочовешко значение.
Един писател може да твори в различни литературни жанрове, включително (но не и ограничавайки се само до) поезия, проза, специализирана литература, журналистика и научни разработки.
Често работата, извършена от писателите, се счита за част от културата на дадено общество, и се разглежда като изкуство, близко по културологичен смисъл до изобразителното изкуство (вж. живопис, скулптура, фотография), музиката, занаятчийството и сценичните изкуства (вж. драма, театър, опера, мюзикъл).
Други дефиниции
Горните дефиниции за писател са безспорни, но на практика нещата не са така ясно определени. Съществували са и съществуват и други, различни дефиниции. По времето на социализма в България, писател е бил този, когото са приели за член на съюза на българските писатели. Като цяло обаче се счита, че писател е този, който е издал книга или публикувал свои произведения в сборници, издания и т.н. Но днес, за разлика от времето на социализма, няма държавен контрол върху печатниците[1] и всеки може да заплати издаването на книгата си или да публикува свой текст в някое от многобройните издания, много от които не държат особено на качеството на литературния текст, или дори в Интернет, където публикуването е напълно свободно[2]. Така че, доста графомани, но в някои случаи и неумели или не особено популярни писатели, имат издадени книги, които подаряват на близки и познати или имат публикувани свои творби тук и там[3]. В този смисъл трудно е да се очертае границата между неумел или все още неизвестен писател, който все пак подхожда творчески и графоманът, който „бълва“ текстове.
Една друга дефиниция е, че писател е този, който е спечелил награда на някой литературен конкурс. Според други, това е спорно, защото от спечелването на такава награда не винаги следва, че някой ще вложи пари, за да предложи награденото произведение като книга или под друга форма на пазара, както и че е възможно да не е спечелил този конкурс честно, или е под въпрос значението на този конкурс. В същото време критериите за различаване на писател от графоман, които прилага масовият читател (този, от когото се очаква да храни писателя, като му купува книгите) и на журитата на литературни конкурси понякога са различни, точно както се различават в преценките си масовите литературни вкусове и критическите такива.
Също някои считат, че щом някой пише някакъв вид и някъде или дори за себе си литература, то той е писател. Ако пък читателите са малкобройни, но с висок литературен и критически вкус, пишещият е писател на „елитарна литература“, а не е графоман.
Проблемът с дефинирането на понятието „писател“ е по-дълбок и идва в известна степен от нееднозначното дефиниране на понятието литература.
Бележки
- ↑ Литературата след печатния капитализъм, Вестник Култура, Брой 21 (2371), 03 юни 2005
- ↑ Литературни страници, литературни сайтове, Литературен вестник, брой 33, 16.10.2002
- ↑ Литературата след печатния капитализъм, Вестник Култура, Брой 21 (2371), 03 юни 2005