Иван Цанев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сайтът вече не съществува
м вр източника с нов адрес
Ред 11: Ред 11:
Завършва [[русе]]нската гимназия „Баба Тонка“ и [[руска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Завършва [[русе]]нската гимназия „Баба Тонка“ и [[руска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]].


Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса [[Мила Доротеева]] и на писателя [[Георги Струмски]], които го насърчават да пише поезия за деца; следва покана от [[Иван Давидков]] да напише нещо за списание „[[Славейче]]“. Първата си стихосбирка, „Седмица“, издава през пролетта на 1968 г.
Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса [[Мила Доротеева]] и на писателя [[Георги Струмски]], които го насърчават да пише поезия за деца; следва покана от [[Иван Давидков]] да напише нещо за списание „[[Славейче]]“.<ref>[http://children.libruse.bg/bio/details.php?id_bio=28 Биографични данни за Иван Цанев. Стихове], сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе</ref> Първата си стихосбирка, „Седмица“, издава през пролетта на 1968 г.


Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна“, списанията „[[Родна реч]]“, „[[Пламък (списание)|Пламък]]“ и „[[Пламъче]]“, в издателствата „[[Български художник]]“ и „[[Български писател]]“, и във вестник „[[Литературен форум]]“.
Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна“, списанията „[[Родна реч]]“, „[[Пламък (списание)|Пламък]]“ и „[[Пламъче]]“, в издателствата „[[Български художник]]“ и „[[Български писател]]“, и във вестник „[[Литературен форум]]“.

Версия от 18:24, 28 октомври 2011

Иван Цанев
български поет

Роден

Учил вСофийски университет
Семейство
СъпругаМалина Томова

Иван Цанев Иванов е български поет, известен автор на детска поезия.

Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“ и руска филология в Софийския университет.

Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса Мила Доротеева и на писателя Георги Струмски, които го насърчават да пише поезия за деца; следва покана от Иван Давидков да напише нещо за списание „Славейче“.[1] Първата си стихосбирка, „Седмица“, издава през пролетта на 1968 г.

Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна“, списанията „Родна реч“, „Пламък“ и „Пламъче“, в издателствата „Български художник“ и „Български писател“, и във вестник „Литературен форум“.

Автор е на стихосбирките:

  • 1968 — „Седмица“
  • 1973 — „Неделен земетръс“
  • 1975 — „Дневно щурче“ (стихосбирка за деца)
  • 1977 — „Телеграма“
  • 1979 — „Чухалче“ (стихосбирка за деца)
  • 1981 — „Едничка дума“
  • 1982 — „Седем вятърчета“ (стихосбирка за деца)
  • 1986 — „Училище за слънчогледи“ (стихосбирка за деца)
  • 1987 — „Светлоструй“ (стихосбирка за деца)
  • 1987 — „Седмоднев“
  • 1988 — „Питанки и чуденки“ (стихосбирка за деца)
  • 1989 — „Зарчета-велизарчета“ (стихосбирка за деца)
  • 1990 — „Тригласо момче“ (стихосбирка за деца)
  • 1995 — „Стихове и междустишия“
  • 1997 — „Весела мистерия“ (стихосбирка за деца)
  • 2001 — „5 за 4“ (стихосбирка за деца)
  • 2001 — „Дърво на хълма“

През 1985 година поезията на Цанев е преведена на унгарски език.

През 1997 година е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на международната академия на изкуствата.[2] През 2002 година е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“.[3] През 2005 година получава наградата „Атанас Далчев“.[4] Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 година,[5] а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз.[6] През 2009 г. получава националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Източници

Външни препратки