Никола Джеров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:


== Биография ==
== Биография ==
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника.
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref>. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника.


==Творчество==
==Творчество==

Версия от 08:36, 17 юни 2012

Никола Джеров
български писател и публицист

Роден
Починал

Учил вСофийски университет

Никола Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Биография

Джеров е роден през 1892 година в София. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз[1]. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

Творчество

  • „Благословията над света“ (1922), стихове
  • „Охридска пролет“ (1923), спомени
  • „На юг“ (1928), разкази и спомени
  • „Пролет край езерото“ (1930), стихове
  • „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
  • „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
  • „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
  • „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]

Бележки

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
  2. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.