Никола Джеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника. |
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref>. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника. |
||
==Творчество== |
==Творчество== |
Версия от 08:36, 17 юни 2012
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Никола Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз[1]. Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]