Жилищна кооперация: Разлика между версии
Нова страница: '''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на вид [[апартаментна сграда]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] и строител и по този начин издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици. |
'''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на вид [[апартаментна сграда]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] и строител и по този начин издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици. |
||
== Жилищните кооперации в България == |
== Жилищните кооперации в България == |
||
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите |
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим. |
||
== Строителство == |
== Строителство == |
||
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип |
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип [[пруски свод]] - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с [[желеобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]]. |
||
== Харакктеристики на сградите == |
== Харакктеристики на сградите == |
||
Версия от 19:18, 25 октомври 2012
Жилищна кооперация, кооперативен дом или кооперативна палата е наименованието на вид апартаментна сграда. Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат архитект и строител и по този начин издигат жилищна сграда с апартаменти като жилищни единици.
Жилищните кооперации в България
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те години на 20 век по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София, но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.
Строителство
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип пруски свод - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с желеобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли.
Харакктеристики на сградите
Сградите най-често са с височина 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор. Относно вътрешното разпределение, преобладава вестибюлната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям портал (най-често четирикрилен) от дневната стая. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - слугински, който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са дюшеме, а от 1940-те години се слага и паркет.