Публий Корнелий Тацит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.4) (Робот Добавяне: diq:Tacitus
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 65 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q2161.
Ред 72: Ред 72:
{{Link GA|eo}}
{{Link GA|eo}}


[[af:Tacitus]]
[[als:Tacitus]]
[[an:Tacito]]
[[ar:تاسيتس]]
[[be:Публій Карнелій Тацыт]]
[[bn:কর্নেলিয়ুস তাকিতুস]]
[[br:Tacitus]]
[[ca:Tàcit]]
[[cs:Tacitus]]
[[cy:Tacitus]]
[[da:Tacitus]]
[[de:Tacitus]]
[[diq:Tacitus]]
[[diq:Tacitus]]
[[el:Γάιος Κορνήλιος Τάκιτος]]
[[en:Tacitus]]
[[eo:Tacito (verkisto)]]
[[es:Tácito]]
[[et:Tacitus]]
[[eu:Kornelio Tazito]]
[[ext:Tácitu]]
[[fa:تاسیتوس (تاریخ‌نگار)]]
[[fi:Tacitus]]
[[fr:Tacite]]
[[fy:Publius Kornelius Tasitus]]
[[ga:Publius Cornelius Tacitus]]
[[gl:Publio Cornelio Tácito]]
[[he:טקיטוס]]
[[hr:Tacit]]
[[hu:Publius Cornelius Tacitus]]
[[hy:Կոռնելիոս Տակիտոս]]
[[ia:Tacito]]
[[id:Tacitus]]
[[io:Publius Cornelius Tacitus]]
[[is:Tacítus]]
[[it:Publio Cornelio Tacito]]
[[ja:タキトゥス]]
[[ka:პუბლიუს კორნელიუს ტაციტუსი]]
[[kk:Тацит Публий Корнелий]]
[[ko:타키투스]]
[[la:Cornelius Tacitus]]
[[lt:Publijus Kornelijus Tacitas]]
[[lv:Tacits]]
[[ml:ടാസിറ്റസ്]]
[[nds-nl:Publius Cornelius Tacitus]]
[[nl:Publius Cornelius Tacitus]]
[[nn:Tacitus]]
[[no:Tacitus]]
[[oc:Tacit]]
[[pl:Publiusz Korneliusz Tacyt]]
[[pt:Públio Cornélio Tácito]]
[[ro:Tacit]]
[[ru:Публий Корнелий Тацит]]
[[scn:Pubbliu Curneliu Tàcitu]]
[[sco:Tacitus]]
[[sh:Tacit]]
[[simple:Tacitus]]
[[sk:Tacitus]]
[[sl:Tacit Kornelij]]
[[sq:Tacitus]]
[[sr:Тацит]]
[[sv:Publius Cornelius Tacitus]]
[[th:แทซิทัส]]
[[tr:Tacitus]]
[[uk:Публій Корнелій Тацит]]
[[vi:Tacitus]]
[[zh:塔西佗]]

Версия от 13:13, 11 март 2013

За римския император вижте Марк Клавдий Тацит
Тацит
Publius Cornelius Tacitus
римски историк

Роден
ок.56 г.
Починал
117 г.
Семейство
СъпругаЮлия Агрикола (77)
Тацит в Общомедия

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (Шаблон:Lang-la; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Житейски път

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 - 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи.

Произведения

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (Шаблон:Lang-la) - драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон. Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните. През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения - „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва. , второто е за епохата от 68 г. от н.е. до 96 г. от н.е., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома - историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. - 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

Библиография

Време на написване[1] Название Оригинално название
края на I в. Диалог за ораторите Dialogus de oratoribus
98 Юлий Агрикола (За живота и характера на Юлий Агриколы) De vita Iulii Agricolae
98 Германия (За произхода и местоположението на Германия) De origine et situ Germanorum
около 110 История Historiae
след 117 Анали (След края на божествения Август[2]) Ab excessu divi Augusti

Забележки

  1. Приблизително
  2. Това название дал на "Аналите" самия Тацит. Заглавието "Анали" е дадено на труда му в по-ново време

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA