Епистоларна литература: Разлика между версии
Опасни връзки |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
[[Категория:Литературни жанрове]] |
[[Категория:Литературни жанрове]] |
||
[[be-x-old:Эпісталярны раман]] |
|||
[[ca:Novel·la epistolar]] |
|||
[[cs:Román v dopisech]] |
|||
[[cy:Nofel epistolaidd]] |
|||
[[da:Brevroman]] |
|||
[[de:Briefroman]] |
|||
[[en:Epistolary novel]] |
|||
[[es:Novela epistolar]] |
|||
[[et:Kiriromaan]] |
|||
[[fa:رمان نامهنگارانه]] |
|||
[[fr:Roman épistolaire]] |
|||
[[fy:Briefroman]] |
|||
[[he:רומן מכתבים]] |
|||
[[it:Romanzo epistolare]] |
|||
[[ja:書簡体小説]] |
|||
[[ka:ეპისტოლური ლიტერატურა]] |
|||
[[ml:എപ്പിസ്റ്റോളറി നോവൽ]] |
|||
[[nl:Briefroman]] |
|||
[[no:Brev- og dagbokroman]] |
|||
[[pl:Powieść epistolarna]] |
|||
[[pt:Romance epistolar]] |
|||
[[ru:Эпистолярный роман]] |
|||
[[sl:Pisemski roman]] |
|||
[[sv:Brevroman]] |
|||
[[tr:Mektup roman]] |
|||
[[uk:Епістолярний роман]] |
Версия от 12:20, 12 март 2013
Епистоларната литература (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на Романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма.
Видни представители на епистоларната литература са:
- Николай Гогол — „Преписка с приятели“
- Иван Гончаров — „Фрегата Палада“
- Йохан Волфганг фон Гьоте — „Страданията на младия Вертер“
- Алфонс Доде — „Писма от моята мелница“
- Фьодор Достоевски — „Бедни хора“
- Жан-Жак Русо — „Жюли или Нова Елоиза“
- Елза Триоле — „Лунапарк“
- Шодерло дьо Лакло — „Опасни връзки“