Миленко Велев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Миленко Стефанов Велев''', известен още като '''майстор Миленко''' и '''Миленко Радомирец''', е прочут майстор - архитект и строител от епохата на Българското [[Възраждане]].
'''Миленко Стефанов Велев''', известен още като '''майстор Миленко''' и '''Миленко Радомирец''', е прочут майстор - архитект и строител, от епохата на Българското [[Възраждане]].


==Биография==
==Биография==
Ред 21: Ред 21:
Църквите, построени от майстор Миленко са строени със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони и всичко е изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.
Църквите, построени от майстор Миленко са строени със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони и всичко е изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.


След 1859 година няма сведения за съдбата на майстор Миленко.
Няма сведения за съдбата на майстор Миленко след 1859 година.


==Източници==
==Източници==
Ред 27: Ред 27:


{{СОРТКАТ:Велев, Миленко}}
{{СОРТКАТ:Велев, Миленко}}
[[Категория:Българско Възраждане]]
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Български архитекти]]
[[Категория:Български архитекти]]

Версия от 17:25, 28 април 2013

Миленко Велев
архитект и строител

Роден
края на 18 век
Починал
след 1859

Миленко Стефанов Велев, известен още като майстор Миленко и Миленко Радомирец, е прочут майстор - архитект и строител, от епохата на Българското Възраждане.

Биография

Майсторът е роден в края на 18 век в село Блатешница, Радомирско. В едно свое писмо до Зографския манастир от 1859 година лично се е подписал като Миленко Блатешницки. Той е известен строител в Атон и въобще в Югозападна България.

Строи предимно църкви и жилищни сгради, но му възлагат и държавни обекти. Така например на него е възложен моста на река Струма до град Бобошево. Негово дело са черквите „Свети Никола“ в Баланово (1844), „Свети Никола“ в Дупница (1844), „Света Петка“ в Трън (1853), „Света Богородица“ в Бобошево (1853), „Свети Илия“ в Граница (1857). В последното село той е построява и известната „Границка къща“ - жилищна отбранителна кула.

От неговите постройки, които познаваме, най-известно е южното крило на Рилския манастир (1847 - 1848). Това е красива сграда, в която се намират интересно решени двуетажни монашески килии, трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката.

Църквите, построени от майстор Миленко са строени със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони и всичко е изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.

Няма сведения за съдбата на майстор Миленко след 1859 година.

Източници

Тачи се паметта на възрожденски майстори.