Разлика между версии на „Лаколит“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
{{редактирам}}
[[Картинка:Laccolith.svg|дясно|мини|250п|[[Дайка]], по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит]]
[[Картинка:Plovdiv Hills.jpg|дясно|мини|250п|[[Пловдив]]ските тепета [[Бунарджик]]а и [[Джендем тепе]]]]
'''Лаколитът''' е [[купол]]овидно, [[Гъби|гъбообразно]] земно образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари [[Скала|скали]].(1)<ref name="Петрология">[http://ebookbrowse.com/20080902-172204-626-doc1-doc-d66945016 Задачи на петрологията]</ref> Представлява [[Плутон (геология)|плутонично]] тяло, формирано при вид [[вулкан]]ично проникване. Първото място, където е обърнато внимание на тази земна форма и тя получава официално наименование е [[Колорадо]]. През [[1988]] година тук са изброени поименно и като местоположение над 80 лаколита.<ref name="Colorado">{{en икона}} [http://geosurvey.state.co.us/geology/igneousrocks/PlutonicIgneousRocks/Laccoliths/Pages/Laccoliths.aspx Colorado Geological Survey]</ref> Името произлиза от [[Гръцки език|гръцките думи]] λάκκος и λιθος, които в комбинация означават „дупчест камък“.<ref name="Dictionary">{{en икона}} [http://www.enchantedlearning.com/subjects/volcano/glossary/indexl.shtml Volcano Dictionary/L]</ref> Най-известните лаколити в България са сиенитените тепета на град Пловдив и Витоша.<ref name="Маргарита">[http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf Минно-геоложки институт „Св. Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра минералогия и петрография/доц. Маргарита Токмакчиева - „Минералогия“/стр.268]</ref>
 
Лаколитът се образува в плитките нива на [[Земна кора|земната кора]] в случаите когато [[магма]]та се изкачва нагоре, преминава главно през хоризонтално разположени скали, но не може да намери път до повэрхността. Когато срещне по-устойчив пласт магмената топилка започва да се разлива хоризонтално под него, като благодарение на високото си [[налягане]] постепенно издува скалите над себе си, без да нарушава тяхната слоистост. Обикновено долните вместващи скали са хоризонтални, а горните – огънати.(1)<ref name="Петрология"/> Максималната им височина варира от стотици до няколко хиляди метра, а [[диаметър]]ът в основата обикновено е по-малък от 16 km. Съотношението между диаметъра на основата и дебелината на лаколита е по-малко от 10. Образувание с по-голямо съотношение се нарича [[сил]] и се формира когато магмата среща не толкова устойчив пласт.<ref name="EB">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/327125/laccolith Encyclopædia Britannica/Laccolith]</ref>
 
Колкото [[Вискозитет|по-вискозна]] е магмата, толкова по-силно се издува горният пласт. Поради тази причина киселите и междинни типове магма, отличаващи се с висок вискозитет, например тези, застиващи като [[диорит]] или [[гранит]], по-често образуват лаколити. При този процес съседните скални маси могат да се пропукат и отслабнат и това създава условия за инжектиране на магма около централното тяло на лаколита.(1)<ref name="Петрология"/>
 
Лаколитите могат да бъдат два вида – прости и сложни. Простите от своя страна, в зависимост от формата на застиването им, се делят на симетрични и асиметрични. Сложните обикновено имат езикообразна форма.(1)<ref name="Петрология"/>
 
== Източници ==

Навигация