Щерьо Михайлов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[1856]] |
| роден-дата=[[1856]] |
||
| роден-място=[[Дебър]], |
| роден-място=[[Дебър]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата=[[27 декември]] [[1911]] |
| починал-дата=[[27 декември]] [[1911]] |
||
| починал-място=[[Рила (град)|Рила]], [[България]] |
| починал-място=[[Рила (град)|Рила]], [[България]] |
||
Версия от 12:34, 6 май 2013
| Щерьо Михайлов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Щерьо Михайлов в Общомедия | |
Щерьо Михайлов Цигудески, наричан Щерьо Влаха или Спиро, е опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Биография
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.
Доброволец е в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[1] За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглище, като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
| „ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[2] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Умира в Рила в 1911 година.[3]
-
Със съпругата си -
Щерьо Михайлов
Бележки
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.
