Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Файлът „Stjepan_Filipovic.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: No permission since 8 July 2013: If you are the copyright holder/author and/o... |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<center><gallery> |
<center><gallery> |
||
Картинка:Stjepan Filipovic.jpg|Херцеговинския сърбин [[Степан Филипович]] преди обесването му за взривяване на влакова композиция (сн. [[Валево]], 22 май 1942 г.) |
|||
Картинка:Dimitrov.jpg|Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година |
Картинка:Dimitrov.jpg|Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година |
||
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж |
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж |
Версия от 19:56, 18 юли 2013
Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските[1] [2] [3] [4] и югославски партизани по време на Втората световна война.[5]
Югославия
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[6]
България
Регистриран е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[7] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[8] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [9] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу партизанското движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[10]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[11].
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на партизанското движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[12]
След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[13][14][15]
Вижте също
Галерия
-
Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
-
Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
-
Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
-
Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
-
Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
Бележки
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
- ↑ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-2_%28%D1%81%D1%82%D1%80._2%29.JPG
- ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
- ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
- ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
- ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
- ↑ [1] Сайт на КПБ
- ↑ [2] Сайт на КПБ
- ↑ [3] Сайт на КПБ