Лозунг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ло́зунгът (на немски: Losung, от Lösen – разпускам[1], хвърлям жребий) е израз в лаконична форма, изразяващ ръководна идея, послание, призив, искане.

Особено е разпространен в пропагандата. Неговата функция е да формулира кратко и ясно основните политически цели, стреми се да обедини емоционално хората за постигане на дадена цел. Намирайки голямо отражение в средствата за масова информация отправя послания към обществото, целящи да стимулират действие и/или промяна в нагласите, без оглед на личните им интереси.

Целенасочени опити да се налагат политически лозунги – като „Сполука за България“, „Идва новото време!“, „Четвърта световна война“, „Война срещу тероризма“ и др., могат да бъдат част от политическа кампания или PR-акция. Налагащия лозунга има нужда в началото от неговото подробно разясняване. В последвалия развой на политическия дискурс е възможно смисълът да се загуби.

Политическия лозунг се възприема краткосрочно или дългосрочно с определената ситуация. Политическият лозунг в различие от рекламния слоган, е политически призив в енергична, кратка и ясна за възприемане от адресата форма.

Лозунгът поради съдържателната си идеологическа обремененост и кратка форма се разглежда като афористична фраза.

История на политическата реклама[редактиране | редактиране на кода]

Появата на лозунгите се свързва с бурните времена около Френската революция и „рухването“ на абсолютизма.

Най-известния лозунг на Френската революция е:

Свобода, равенство, братство

Най-известния лозунг от историята е този от Комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс:

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Съветски лозунги (на руски)[редактиране | редактиране на кода]

След Октомврийската революция „политическата реклама“ изживява своеобразен „ренесанс“. Всеки период от историята на Съветския съюз може да се охарактеризира и идентифицира по водещия си лозунг.

По времето на гражданската война в Русия водещ лозунг е:

Вся власть — Советам!

По времето на голямата чистка сред най-известните лозунги е „Кадры решают всё“.

По времето на Втората световна война лозунгите са:

За Родину, за Сталина!
Всё для фронта, всё для победы!
Смерть фашистам-оккупантам!

, а след „осъждането“ на култа към личността на Сталин по времето на Хрушчов лозунга е:

Заветам Ленина верны

Посткомунистически лозунги (анамнеза)[редактиране | редактиране на кода]

След изчезването на Съветския съюз от политическата карта на света в посттоталитарното политическо пространство на бившия социалистически лагер остават съхранени рефлексите от близкото минало. Особено силно тези рефлекси се възпроизвеждат в страната пострадала най-много от комунистическия режим - Русия, където се „произвеждат“ все още лозунги като:

План Путина — победа России!

и противния:

План Путина беда России

Хумор[редактиране | редактиране на кода]

Поради кратката си фразеологична форма и неспособност да изразят съдържателните характеристики на идеологията която ги е породила, лозунгите твърде бързо се „изтъркват“ превръщайки се в политически клишета. Това ги прави твърде често обект на хумористични задявки, като тази с водещия лозунг на Съюза на демократичните сили:

Времето е наше!

, който е обърнат подигравателно-хумористично на каламбур

Времето е ваше, но парите са наши!

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чудинов А. Н., Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка., 1910 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Политический лозунг“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.