ФК’13: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион <nowiki>''Васил Левски''</nowiki>. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество <nowiki>''Юнак''</nowiki>. |
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион <nowiki>''Васил Левски''</nowiki>. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество <nowiki>''Юнак''</nowiki>. |
||
Този отбор, освен че е първият носител на царската купа през 1938 година, дава на България и 16 национали Най-известният е Тодор Мищалов, балкански шампион. Вратарят Никола Савов е определен за номер 1 на полуострова, ненавършил и 20 години, през 1935 година. На следващата пък Лозан Коцев става шампион на Швейцария с “Лозанспорт”, като е започнал кариерата си във ФК13. Негов кадър е и Фридрих Клюд, първият чужденец, играл с екипа на България. |
|||
Цветовете на фланелките са червено-черни.Клубът обединява предимно интелигентни и образовани хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници,възпитаници на Военното на Негово величество училище.<nowiki>''ФК-13''</nowiki> по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед. |
Цветовете на фланелките са червено-черни.Клубът обединява предимно интелигентни и образовани |
||
хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници,възпитаници на Военното на Негово величество училище.<nowiki>''ФК-13''</nowiki> по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед. |
|||
Клубът съществува самостоятелно до [[3 октомври]] [[1944]] г., когато е обединен с „[[Раковски (фуболен отбор)|Раковски]]“. Тази идея за обединение е наложена от поп Георги Богданов и неговия клуб от квартал <nowiki>''Лозенец''</nowiki>. Така се ражда „[[Раковски ФК]]“. През [[1947]] г. отборът се обединява с ФК „[[Юнак]]“ и футболните клубове на МВР под името [[Спартак (София)|Спартак]]. |
Клубът съществува самостоятелно до [[3 октомври]] [[1944]] г., когато е обединен с „[[Раковски (фуболен отбор)|Раковски]]“. Тази идея за обединение е наложена от поп Георги Богданов и неговия клуб от квартал <nowiki>''Лозенец''</nowiki>. Така се ражда „[[Раковски ФК]]“. През [[1947]] г. отборът се обединява с ФК „[[Юнак]]“ и футболните клубове на МВР под името [[Спартак (София)|Спартак]]. |
Версия от 09:42, 21 март 2014
„ФК`13“ („Футбол Клуб 13“) е софийско футболно сдружение, съществувало самостоятелно в периода 1909-1944.
Двукратен носител на Националната купа (Царската купа) — 1938 и 1940 г.
Началото на ФК-13 е положено през пролетта на 1909 г. Български ученици, учащи в султанския лицей ''Галатасарай'' в Цариград, сформират футболен отбор. Наименуват го "Савата'' в чест на Сава Киров — един от пионерите на спорта в София, а също така и основател на клуба. След края на учебната година учениците се завръщат в София.
Клубът е основан официално през месец октомври 1913 г. Погрешно се смята, че цифрата 13 е заради годината на официалното основаване на клуба. Тази цифра е заради 13-те ученика, основали тима през 1909 г.
ФК-13 заедно със ''Спортист'' от Варна са основоположниците на клубния футбол в България. Наричани са ''ветераните''.
В началните години Сава Киров е капитан на отбора, център-нападател, секретар и касиер. Председател е до 1920 г.
Към клуба са съществували 12 детски чети с футболни отбори. Районът на клуба обхваща квартала между булевард ''Евлоги Георгиев'', улиците ''Граф Игнатиев'', ''Паренсов'', ''Юрий Венелин'' и ''Любен Каравелов'', или така наречената ''Алигина махала'' в София.
Клубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до сегашния стадион ''Васил Левски''. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество ''Юнак''. Този отбор, освен че е първият носител на царската купа през 1938 година, дава на България и 16 национали Най-известният е Тодор Мищалов, балкански шампион. Вратарят Никола Савов е определен за номер 1 на полуострова, ненавършил и 20 години, през 1935 година. На следващата пък Лозан Коцев става шампион на Швейцария с “Лозанспорт”, като е започнал кариерата си във ФК13. Негов кадър е и Фридрих Клюд, първият чужденец, играл с екипа на България.
Цветовете на фланелките са червено-черни.Клубът обединява предимно интелигентни и образовани хора-настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници,възпитаници на Военното на Негово величество училище.''ФК-13'' по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед.
Клубът съществува самостоятелно до 3 октомври 1944 г., когато е обединен с „Раковски“. Тази идея за обединение е наложена от поп Георги Богданов и неговия клуб от квартал ''Лозенец''. Така се ражда „Раковски ФК“. През 1947 г. отборът се обединява с ФК „Юнак“ и футболните клубове на МВР под името Спартак.
Успехи
- Двукратен носител на Царската купа: 1938, 1940.
- 4 място в Националната дивизия: 1938.
- 5 място в Държавното първенство: 1941.
Известни футболисти
- Лозан Коцев
- Тодор Мищалов
- Борислав Каменски
- Стефан Цончев
- Никола Бобев
- Димитър Николаев
- Никола Савов
- Сава Киров
- Иван Батанджиев
- Стефан Калъчев
- Александър Щерев
- Йордан Томов - Коми
- Александър Соколов (вратар)