Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
„Преселение в Русия...“ е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на [[българи в Украйна]]. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до [[Въстание в Северозападна България (1850)|открити бунтове]].{{hrf|Дойнов|2005|137-148}} |
„Преселение в Русия...“ е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на [[българи в Украйна]]. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до [[Въстание в Северозападна България (1850)|открити бунтове]].{{hrf|Дойнов|2005|137-148}} |
||
По това време Раковски живее в [[Белград]] и получава материална подкрепа от правителството на [[Сърбия]], но решава да издаде брошурата анонимно в [[Букурещ]], използвайки псевдонима ''Един българин''. Той изпраща там своя сътрудник [[Теодосий Икономов]], който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към [[Русия]] съдържание на брошурата, руският генерален консул [[Хенрих Офенберг]] подтиква местната проруска българска организация [[Добродетелна дружина]] да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, |
По това време Раковски живее в [[Белград]] и получава материална подкрепа от правителството на [[Сърбия]], но решава да издаде брошурата анонимно в [[Букурещ]], използвайки псевдонима ''Един българин''. Той изпраща там своя сътрудник [[Теодосий Икономов]], който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към [[Русия]] съдържание на брошурата, руският генерален консул [[Хенрих Офенберг]] подтиква местната проруска българска организация [[Добродетелна дружина]] да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, които при голяма секретност са прехвърлени в България.{{hrf|Дойнов|2005|151}} |
||
В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на [[Светослав I|Светослав Игоревич]] и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на [[Османска империя|османските власти]].{{hrf|Дойнов|2005|152-153}} |
В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на [[Светослав I|Светослав Игоревич]] и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на [[Османска империя|османските власти]].{{hrf|Дойнов|2005|152-153}} |
Версия от 11:28, 27 септември 2014
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите | |
Автор | Георги Раковски (под псевдонима Един българин) |
---|---|
Първо издание | 1861 г. г. Влашко |
Оригинален език | Български |
Жанр | Памфлет |
„Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ е политически памфлет на Георги Раковски, издаден през 1861 година.
„Преселение в Русия...“ е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на българи в Украйна. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове.[1]
По това време Раковски живее в Белград и получава материална подкрепа от правителството на Сърбия, но решава да издаде брошурата анонимно в Букурещ, използвайки псевдонима Един българин. Той изпраща там своя сътрудник Теодосий Икономов, който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към Русия съдържание на брошурата, руският генерален консул Хенрих Офенберг подтиква местната проруска българска организация Добродетелна дружина да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, които при голяма секретност са прехвърлени в България.[2]
В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти.[3]
„Преселение в Русия...“ предизвиква широк отзвук сред българската общественост и през следващите години редица публицисти, като Васил Попович, Любен Каравелов, Христо Ботев, пишат по тази тема и критикуват, макар и по-умерено, руската политика.[4]
Бележки
- ↑ Дойнов 2005, с. 137 – 148.
- ↑ Дойнов 2005, с. 151.
- ↑ Дойнов 2005, с. 152 – 153.
- ↑ Дойнов 2005, с. 153.
- Цитирани източници
- Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
Външни препратки
- Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика // vidin-online.com. vidin-online.com, 2012. Посетен на 2014-09-27.