Аделхайд Бургундска: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = Sainte-Adélaïde - Église de Toury, vitraux par Lorin.jpg|200px |
| портрет = Sainte-Adélaïde - Église de Toury, vitraux par Lorin.jpg|200px |
||
| портрет-описание = Света Аделхайд Бургундска |
| портрет-описание = Света Аделхайд Бургундска |
||
| px = |
| px = 200px |
||
| описание = |
| описание = |
||
| наставка = |
| наставка = |
Версия от 22:27, 30 октомври 2014
Света Аделхайд Бургундска Adelheid | |
Света Аделхайд Бургундска | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Баща | Рудолф II |
Майка | Берта от Швабия |
Братя/сестри | Конрад III |
Съпруг | Лотар II (947 – 950)[1] Ото I (951 – май 973)[1] |
Деца | Матилда Ото II Емма Италианска |
Света Аделхайд Бургундска в Общомедия |
Света Аделхайд Бургундска (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-it; * 931 или 932 г. в Горна Бургундия; † 16 декември 999 г. в манастир Селц, Елзас) е като съпруга на Лотар II кралица на Италия от 947 до 950 г. и отново като съпруга на Ото Велики от 951 до 973 г. източно франкска кралица и отново кралица на Италия от 951 до 973 г. и от 962 до 973 г. имератрица на Свещената Римска империя и регентка (на внука си) от 985 до 994 г.
Аделхайд Бургундска е чествана като Светица.
Дъщеря е на краля на Горна Бургундия Рудолф II и на херцогската дъщеря Берта от Швабия. Сестра е на крал Конрад III.
Тя e билa обещанa от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът и е отровен през 950 г. С него тя има дъщеря Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 g.;, която се омъжва 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967-987), крал на Франция).
Маркграф Беренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. От там иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино. След това Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник.
Ото и Аделхайд имат четири деца:
- Хайнрих (* 952; † 954)
- Бруно (* 953; † )
- Матилда (игуменка на Кведлинбург) (* 954 ; † 999)
- Ото II (по-късно император на Свещената римска империя) (* 955 ; † 983)
През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и имератрица. От 985–994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия. След това тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е место на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.
Аделхайд е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Тя имала голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия.
Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за Светия. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.
Литература
- Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35-59.
- Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.
Външни препратки
- Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress
- Genealogie-Mittelalter: "Adelheid von Burgund".
- ↑ а б data.bnf.fr // Посетен на 12 януари 2019 г.