Лясковец (връх): Разлика между версии
→Местонахождение: dab |
галерия |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| първо изкачване = Любомир Иванов и Дойчин Василев, 14 декември 2004 |
| първо изкачване = Любомир Иванов и Дойчин Василев, 14 декември 2004 |
||
}} |
}} |
||
[[ |
[[Файл:Tangra-Mountains-location-map.png|thumb|Разположение на Тангра планина на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови]] |
||
[[Файл:Tangra-Survey-Route-Map.png|thumb|Маршрут на българското топографско проучване Тангра 2004/05]] |
|||
⚫ | |||
[[Файл:Livingston-Island-Map-2010.jpg|thumb|Топографска карта на остров Ливингстън и островите Гринуич, Робърт, Сноу и Смит |
[[Файл:Livingston-Island-Map-2010.jpg|thumb|Топографска карта на остров Ливингстън и островите Гринуич, Робърт, Сноу и Смит]] |
||
[[Файл:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|Карта на о. Ливингстън]] |
|||
'''Връх Лясковец''' е покрит с лед връх с височина 1473 м в североизточния край на [[Тангра (планина)#хребет Фрисланд|хребет Фрисланд]] в [[Тангра (планина)|Тангра планина]] на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в архипелага [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика]]. Върхът е разположен между Каталунска седловина на запад и Шипченска седловина на изток, а на север от него се спуска страничен рид към [[Зограф (връх)|връх Зограф]], свързан чрез [[Лозенска седловина]] с [[Лозенски нунатак]], [[Ерменска могила]] и [[Ахелойски нунатак]] в [[Хюрън (ледник)|ледник Хюрън]]. Връх Лясковец се издига над ледник Хюрън и негови притоци на север, и [[Мейси (ледник)|ледник Мейси]] и [[Бруноу (залив)|залив Бруноу]] на юг. Изкачен е за пръв път от българите [[Любомир Иванов (учен)|Любомир Иванов]] и [[Дойчин Василев]] от [[Лагер Академия]] през Каталунска седловина на 14 декември 2004, и за втори път от [[Дойчин Боянов]] и [[Николай Петков]] по същия маршрут на 1 януари 2015. |
'''Връх Лясковец''' е покрит с лед връх с височина 1473 м в североизточния край на [[Тангра (планина)#хребет Фрисланд|хребет Фрисланд]] в [[Тангра (планина)|Тангра планина]] на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в архипелага [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика]]. Върхът е разположен между Каталунска седловина на запад и Шипченска седловина на изток, а на север от него се спуска страничен рид към [[Зограф (връх)|връх Зограф]], свързан чрез [[Лозенска седловина]] с [[Лозенски нунатак]], [[Ерменска могила]] и [[Ахелойски нунатак]] в [[Хюрън (ледник)|ледник Хюрън]]. Връх Лясковец се издига над ледник Хюрън и негови притоци на север, и [[Мейси (ледник)|ледник Мейси]] и [[Бруноу (залив)|залив Бруноу]] на юг. Изкачен е за пръв път от българите [[Любомир Иванов (учен)|Любомир Иванов]] и [[Дойчин Василев]] от [[Лагер Академия]] през Каталунска седловина на 14 декември 2004, и за втори път от [[Дойчин Боянов]] и [[Николай Петков]] по същия маршрут на 1 януари 2015. |
||
Ред 24: | Ред 23: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Ливингстън (остров)|Остров Ливингстън]] |
* [[Ливингстън (остров)|Остров Ливингстън]] |
||
* [[Южни |
* [[Южни Шетландски острови]] |
||
* [[Антарктика]] |
* [[Антарктика]] |
||
* [[Комисия по антарктическите наименования]] |
* [[Комисия по антарктическите наименования]] |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
* Л. Иванов. [http://apcbg.org/image019.jpg Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит]. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 |
* Л. Иванов. [http://apcbg.org/image019.jpg Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит]. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 |
||
* Л. Иванов. [[:commons:File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|Карта на остров Ливингстън]]. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18-19. ISBN 978-619-90008-1-6 |
* Л. Иванов. [[:commons:File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|Карта на остров Ливингстън]]. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18-19. ISBN 978-619-90008-1-6 |
||
== Галерия == |
|||
<gallery> |
|||
⚫ | |||
Tangra.jpg|Централна Тангра планина, отляво надясно Големия иглен връх и върховете Левски и Лясковец |
|||
Catalunyan-Saddle.jpg|Връх Лясковец гледан от седловина Вьорнер, вдясно Каталунска седловина |
|||
Shipka-Saddle.jpg|Връх Лясковец гледан от протока Брансфийлд, вдясно Шипченска седловина |
|||
Tangra-Crest.jpg|По билото на Тангра планина, поглед от Пресиянов рид на изток към Каталунска седловина (с бивака на топографско проучване Тангра 2004/05), вляво връх Лясковец и на заден план рид Свети Иван Рилски и Големия иглен връх |
|||
</gallery> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 17:10, 7 януари 2015
Лясковец | |
Местоположение в Територия на Антарктическия договор | |
Общи данни | |
---|---|
Част от | Тангра |
Надм. височина | 1473 метра m |
Връх Лясковец е покрит с лед връх с височина 1473 м в североизточния край на хребет Фрисланд в Тангра планина на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е разположен между Каталунска седловина на запад и Шипченска седловина на изток, а на север от него се спуска страничен рид към връх Зограф, свързан чрез Лозенска седловина с Лозенски нунатак, Ерменска могила и Ахелойски нунатак в ледник Хюрън. Връх Лясковец се издига над ледник Хюрън и негови притоци на север, и ледник Мейси и залив Бруноу на юг. Изкачен е за пръв път от българите Любомир Иванов и Дойчин Василев от Лагер Академия през Каталунска седловина на 14 декември 2004, и за втори път от Дойчин Боянов и Николай Петков по същия маршрут на 1 януари 2015.
Върхът е наименуван на град Лясковец в Северна България.
Местонахождение
Връх Лясковец има географски координати връх Фрисланд, 3.2 км на юг-югоизток от Кузманова могила, 1.33 км южно от връх Зограф, 1.3 км западно от връх Левски, 4.6 км западно от Големия иглен връх (първенец на хребет Левски, ок. 1690 м) и 4.1 км северно от Пешев връх.
, което е 2.3 км на изток-североизток отПървото картографиране на върха е от 2005 и 2009, въз основа на българското топографско проучване Тангра 2004/05.
Вижте също
- Остров Ливингстън
- Южни Шетландски острови
- Антарктика
- Комисия по антарктическите наименования
- Тангра 2004/05
Карти
- L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
- Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0
- Л. Иванов. Карта на остров Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18-19. ISBN 978-619-90008-1-6
Галерия
-
Връх Лясковец, вляво връх Левски и на преден план връх Зограф.
-
Централна Тангра планина, отляво надясно Големия иглен връх и върховете Левски и Лясковец
-
Връх Лясковец гледан от седловина Вьорнер, вдясно Каталунска седловина
-
Връх Лясковец гледан от протока Брансфийлд, вдясно Шипченска седловина
-
По билото на Тангра планина, поглед от Пресиянов рид на изток към Каталунска седловина (с бивака на топографско проучване Тангра 2004/05), вляво връх Лясковец и на заден план рид Свети Иван Рилски и Големия иглен връх
Външни препратки
- Справочник на българските наименования в Антарктика. (с описания)
- Lyaskovets Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)
- L.L. Ivanov. Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent. The American Alpine Journal, 2005. pp. 312-315.
- Livingston Island. Climb Magazine, Issue 14, Kettering, UK, April 2006. pp. 89-91.