Аграрна революция: Разлика между версии
| Ред 9: | Ред 9: | ||
== Феодална аграрна революция == |
== Феодална аграрна революция == |
||
През 5 век в късната [[Римска империя]] възниква качествено нов тип обществени взаимоотношения с висока степен на политическа децентрализация, дуализъм на светската и духовната власт, специфична роля на европейския град като център на [[занаят]]ите, и [[търговия]]та, и начално развитие на хоризонтални обществени структури — [[феодализъм]]. При феодалните обществени отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са организирани в строго йерархичен ред: низшестоящият собственик ([[васал]]) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и крепостни селяни от висшестоящия собственик ([[сюзерен]]). На върха на феодалната пирамида стои [[монарх]]ът, който, в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на Римските императори) и само отдава имотите на своите васали за временно ползване. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 15:20, 20 февруари 2015
Аграрната революция е рязък исторически преход към качествено нови принципи, методи и средства за осъществяване на селскостопанска дейност - отглеждане на растения и животни в полза на човека, а също така за получаване и обработка на полезни продукти от тях.
Неолитна аграрна революция
Първата и най-важна аграрна революция в цивилизационното развитие на човека е Неолитната революция — преходът от примитивно събиране на даровете на природата (житни растения, плодове, гъби и други) и ловуването на диви животни към осмислено, и предварително планирано отглеждане на полезни растения, и животни. През първата половина на холоцена Homo sapiens откриват съвършено нов, непознат в дивата природа, разумен начин за изхранване — първо чрез земеделие, а малко по-късно и чрез опитомяване на диви животни и развитие на скотовъдството. С това те променят своето поведение, разширяват своя ареал и полагат началото на цивилизация, която достига до наши дни. Този поврат е определящ за оцеляването на човека до наши дни. С него обаче са свързани почти всички трудности, които изпитва днес човечеството и които издигат на преден план необходимостта от балансирано (устойчиво) развитие.[1]
С появата на обработваеми участъци земя (ниви) и участъци за отглеждане на добитък (пасища) възниква и идеята за собственост върху земята, реколтата, животните и даже върху част от хората. Така възниква робовладелският строй.
Феодална аграрна революция
През 5 век в късната Римска империя възниква качествено нов тип обществени взаимоотношения с висока степен на политическа децентрализация, дуализъм на светската и духовната власт, специфична роля на европейския град като център на занаятите, и търговията, и начално развитие на хоризонтални обществени структури — феодализъм. При феодалните обществени отношения собствениците на земя (феодали) са организирани в строго йерархичен ред: низшестоящият собственик (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и крепостни селяни от висшестоящия собственик (сюзерен). На върха на феодалната пирамида стои монархът, който, в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на Римските императори) и само отдава имотите на своите васали за временно ползване.
Източници
- ↑ Николов, Тодор. Състояние на планетата в светлината на геоложката еволюция // СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 74, кн. 1–3, 2013, с. 5–19.