Аграрна революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аграрната революция е рязък исторически преход към качествено нови принципи, методи и средства за осъществяване на селскостопанска дейност - отглеждане на растения и животни в полза на човека, а също така за получаване и обработка на полезни продукти от тях.

Неолитна аграрна революция[редактиране | редактиране на кода]

Първата и най-важна аграрна революция в цивилизационното развитие на човека е Неолитната революция — преходът от примитивно събиране на даровете на природата (житни растения, плодове, гъби и други) и ловуването на диви животни към осмислено, и предварително планирано отглеждане на полезни растения, и животни. През първата половина на холоцена Homo sapiens откриват съвършено нов, непознат в дивата природа, разумен начин за изхранване — първо чрез земеделие, а малко по-късно и чрез опитомяване на диви животни и развитие на скотовъдството. С това те променят своето поведение, разширяват своя ареал и полагат началото на цивилизация, която достига до наши дни. Този поврат е определящ за оцеляването на човека до наши дни. С него обаче са свързани почти всички трудности, които изпитва днес човечеството и които издигат на преден план необходимостта от балансирано (устойчиво) развитие.[1]

С появата на обработваеми участъци земя (ниви) и участъци за отглеждане на добитък (пасища) възниква и идеята за собственост върху земята, реколтата, животните и даже върху част от хората. Така възниква робовладелският строй.

Феодална аграрна революция[редактиране | редактиране на кода]

През 5 век в късната Римска империя възниква качествено нов тип обществени взаимоотношения с висока степен на политическа децентрализация, дуализъм на светската и духовната власт, специфична роля на европейския град като център на занаятите, и търговията, и начално развитие на хоризонтални обществени структури — феодализъм. При феодалните обществени отношения собствениците на земя (феодали) са организирани в строго йерархичен ред: низшестоящият собственик (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и крепостни селяни от висшестоящия собственик (сюзерен). На върха на феодалната пирамида стои монархът, който, в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на Римските императори) и отдава имотите на своите васали само за временно ползване.

Капиталистическа аграрна революция[редактиране | редактиране на кода]

През периода 15 - 18 век градските занаятчии и търговци натрупват капитал, чиито оборот коренно променя икономическите и политическите взаимоотношения в обществото. Възниква нов обществен строй — капитализъм, при който правото на собственост върху земята и изобщо върху средствата за производство преминава към частните собственици.

Според Карл Марксмелницата създава феодализма, а парната машинакапитализма.“ [2]

Социалистическа аграрна революция[редактиране | редактиране на кода]

7-8 ноември (25 октомври по стар стил) 1917 в Русия протича Октомврийската революция, която води до създаването на първата комунистическа държава в света – СССР. Според Конституцията на СССР „земята принадлежи на народа“. Фактически земята в СССР е държавна собственост и до 1991 г. органите на РСДРП(б) (по-късно ВКП(б) и КПСС) се разпореждат кога, къде и как да се обработва. Селскостопанското производство в СССР е организирано в колхози (на руски: коллективное хозяйство - обществено стопанство), в Народна република България - в ТКЗС и АПК.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Тодор. Състояние на планетата в светлината на геоложката еволюция. // СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 74, кн. 1–3, 2013, с. 5–19.
  2. Marx, Karl. Misère de la philosophie (1847). Paris, V. Giard et E. Brière, 1896.