Никола Джеров: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
м + Категория:Възпитаници на Софийския университет, + Категория:Родени в София, + Категория:Починали в София |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Джеров, Никола}} |
{{СОРТКАТ:Джеров, Никола}} |
||
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
||
[[Категория:Български публицисти]] |
[[Категория:Български публицисти]] |
||
| Ред 50: | Ред 49: | ||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[Категория:Протогеровисти]] |
[[Категория:Протогеровисти]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
|||
[[Категория:Родени в София]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
|||
Версия от 06:53, 2 август 2015
| Никола Джеров | |
| български писател и публицист | |
 | |
| Роден |
4 септември 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „Развигор”, „Литературен глас”, „Вестник на жената” и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове” (1922) - японска лирика;
- „Миражи на сърцето” (1936),
- „Цветът на прасковата” (1936) - китайска лирика;
- „Далечна флейта свири” (1937) - китайска антология;
- „Песните на Ямато” (1937) - японска антология;
- „Цъфнала вейка” (1938) - японска лирика;
- „Любов и мъдрост” (1939) - индийска лирика;
- „Цветя” (1939) - песни от Анам.
