Стойко Стойков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 45: Ред 45:
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]
<!-- * [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]-->
<!-- * [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]-->
* {{en икона}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> - за Стойков, 8-11 стр., Indiana University, USA
* {{икона|en}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> - за Стойков, 8-11 стр., Indiana University, USA


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119467712|LCCN=n94100741|VIAF=822689|ISNI=0000 0001 2019 6379|SUDOC=094216916|BNF=cb162824775}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119467712|LCCN=n94100741|VIAF=822689|ISNI=0000 0001 2019 6379|SUDOC=094216916|BNF=cb162824775}}

Версия от 22:55, 17 октомври 2015

Стойко Стойков
български езиковед
StoykoStoykov.jpg

Роден
Починал
9 декември 1969 г. (57 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вИБЕ БАН, СУ

Проф. Стойко Стойков (19121969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.

Биография

Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (19371939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (19521969) и заместник директор на Института (19581969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (19501969). Бил е декан на Филологическия факултет (19531954, 19621966) и заместник-ректор (19581960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (19681969) и секретар на Комитета (19591964).

Научна дейност и приноси

Диалектология

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964–1981).

Фонетика

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Лексикология

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Бележки

Допълнителна литература

Външни препратки