Киликийска порта: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:11, 15 февруари 2016

Киликийската порта (на турски: Gülek Boğazı) е проход, през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към Леванта и целия Ориент.

Намира се в Мала Азия между Киликия с долината Чукурова на Средиземно море и Анатолийското плато. Проходът минава по тясната долина на река Гьоколюк.

Вратата между Европа и Азия преминават през Тавър и по-точно между хребета на Българската планина и Антитавър или още Киликийски или Арменски Тавър, част от Източен Тавър. Южният край на прохода започва на 44 km северно от Тарс, вилает Мерсин, а северния му е във вилает Адана, продължавайки на север към Кападокия.

Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски Декаполис е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1 125 m) проходът е в Анатолия, средната му надморска височина е 1 050 m (3 445 ft), а в Киликия височината е 828 m.

В древността проходът е наименован от древните гърци – Киликийска порта, кръстоносците я наричат Юдейска порта, а на арабски е Дарб ас-Салама. Днешното си турско име получава по арменското село Годулак на входа на портата.

До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от Анатолия към Сирия, много армии нахлуват оттук в Близкия изток: хетите, походът на десетте хиляди гърци, описан в Анабазис от Ксенофонт, както и войските на Александър Велики, които се подготвят за битката при Иса. По времето на римския император Каракала, древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават Свети Павел от Тарс и рицарите от Първия кръстоносен поход.

През 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в арабо-византийския конфликт между император Василий I и арабите под предводителството на Абдула ибн Рашид. През 1833 г. египетският султан Ибрахим паша се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я на камили с войската и въоръжението си.

По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на дервентджии – българи, специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва Караманската хроника.

В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка ж.п. връзка между Цариград и Багдад, по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка виадукти и тунели. През нея преминава Тавър експрес, продължение на Ориент експрес. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на Първата световна война, като през нея са превозени османските войски към Месопотамия.

Източници

Киликийската порта (на английски)

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Картинка:Varda Demiryolu Koprusu.jpg|thumb|Виадукт по ж.п. линията в Тавър]]
 [[Картинка:Puertas Cilícias.jpg|thumb|[[Автомагистрали в Турция|Автомагистралата]] през прохода]]
-[[Картинка:Bundesarchiv Bild183-S41512, Deutsche Heeres-LKW überqueren den Taurus.jpg|thumb|Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война - снимка от Германския държавен архив, 1916 г.]]
+[[Картинка:Bundesarchiv Bild183-S41512, Deutsche Heeres-LKW überqueren den Taurus.jpg|thumb|Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война – снимка от Германския държавен архив, 1916 г.]]
-'''Киликийската порта''' (на [[турски]]: ''Gülek Boğazı'') е проход, през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно с [[Леванта]] и целия [[Ориент]].
+'''Киликийската порта''' (на [[турски]]: ''Gülek Boğazı'') е [[проход]], през който минава главният път между Европа и Азия, и по-точно пътят към [[Леванта]] и целия [[Ориент]].
 Намира се в [[Мала Азия]] между [[Киликия]] с долината [[Чукурова]] на [[Средиземно море]] и [[Анатолийско плато|Анатолийското плато]]. Проходът минава по тясната долина на река [[Гьоколюк]].
-Вратата между Европа и Азия преминават през [[Тавър]] и по-точно между хребета на [[Българска планина|Българската планина]] и [[Антитавър]] или още и Киликийски или Арменски Тавър, част от [[Източен Тавър]]. Южният край на прохода започва на 44 км северно от [[Тарс]], вилает [[Мерсин]], а северния му е във вилает [[Адана]], продължавайки на север към [[Кападокия]].
+Вратата между Европа и Азия преминават през [[Тавър]] и по-точно между хребета на [[Българска планина|Българската планина]] и [[Антитавър]] или още Киликийски или Арменски Тавър, част от [[Източен Тавър]]. Южният край на прохода започва на 44 km северно от [[Тарс]], вилает [[Мерсин]], а северния му е във вилает [[Адана]], продължавайки на север към [[Кападокия]].
-Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски [[Декаполис]] е около 110 км (68 мили). В най-високата си част проходът е на 1,125 m в Анатолия, средната му [[надморска височина]] е 1,050 m (3,445 ft), а в Киликия започва на 828 m.
+Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски [[Декаполис]] е около 110 km (68 мили). В най-високата си част (1 125 m) проходът е в Анатолия, средната му [[надморска височина]] е 1 050 m (3 445 ft), а в Киликия височината е 828 m.
-В древността проходът е наименован от [[древни гърци|древните гърци]] - Киликийска порта, а [[кръстоносци]]те я наричат '''Юдейска порта''', а на арабски е ''Дарб ас-Салама''. Турското си днешно име получава по арменското село [[Годулак]] на входа на портата.
+В древността проходът е наименован от [[древни гърци|древните гърци]] – Киликийска порта, [[кръстоносци]]те я наричат '''Юдейска порта''', а на арабски е ''Дарб ас-Салама''. Днешното си турско име получава по арменското село [[Годулак]] на входа на портата.
-До началото на 20 век, оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от [[Анатолия]] към [[Сирия]], много армии нахлуват оттук в Близкия изток. Оттук преминават [[хети]]те, [[Поход на десетте хиляди гърци|похода на десетте хиляди гърци]], описан в [[Анабазис]] от [[Ксенофонт]], както и войските на [[Александър Велики]], които преминавайки оттук се рекогностицират за [[битка при Иса|битката при Иса]]. По времето на римския император [[Каракала]], древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминава [[Свети Павел]] от Тарс и рицарите от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]].
+До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от [[Анатолия]] към [[Сирия]], много армии нахлуват оттук в Близкия изток: [[хети]]те, [[Поход на десетте хиляди гърци|походът на десетте хиляди гърци]], описан в [[Анабазис]] от [[Ксенофонт]], както и войските на [[Александър Велики]], които се подготвят за [[битка при Иса|битката при Иса]]. По времето на римския император [[Каракала]], древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават [[Свети Павел]] от Тарс и рицарите от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]].
-Предходно през 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в [[арабско-византийски войни|арабо-византийския конфликт]], между император [[Василий I]] и арабите под предводителството на [[Абдула ибн Рашид]]. През 1833 г. египетския султан [[Ибрахим паша]] се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я с войската си и въоръжението натоварени на камили.
+През 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в [[арабско-византийски войни|арабо-византийския конфликт]] между император [[Василий I]] и арабите под предводителството на [[Абдула ибн Рашид]]. През 1833 г. египетският султан [[Ибрахим паша]] се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я на камили с войската и въоръжението си.
-По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на [[Дервентджии|дервентджии]]-[[българи]], специално заселени в областта откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва [[Караманска хроника|Караманската хроника]].
+По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на [[Дервентджии|дервентджии]] – [[българи]], специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва [[Караманска хроника|Караманската хроника]].
-В края на 19 век става актуален проекта за прокарване на пряка ж.п. връзка между Цариград и Багдад, по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта, която благодарение на германската инженерна мисъл е успешно преодоляна и през нея с едни изключително сложни от инженерна гледна точка [[виадукт]]и и тунели преминава [[Тавър експрес]], продължение на [[Ориент експрес]]. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на Първата световна война, като през нея са превозени османските войски към [[Месопотамия]].
+В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка [[Багдадска железопътна линия|ж.п. връзка между Цариград и Багдад]], по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка [[виадукт]]и и тунели. През нея преминава [[Тавър експрес]], продължение на [[Ориент експрес]]. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на [[Първата световна война]], като през нея са превозени османските войски към [[Месопотамия]].
 == Източници ==