Старогръцки диалекти: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
В северозападните части на континентална Гърция - [[Акарнания]], [[Етолия]], [[Локрида]] и [[Фокида]], както и в северен [[Пелопонес]] - [[Елида]] и [[Ахая]], вкл. на [[йонийските острови]] [[Кефалония]] и [[Закинтос]] се разпространяват т.нар. ''северозападни говори'', близки до еолийския старогръцки. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
В северозападните части на континентална Гърция - [[Акарнания]], [[Етолия]], [[Локрида]] и [[Фокида]], както и в северен [[Пелопонес]] - [[Елида]] и [[Ахая]], вкл. на [[йонийските острови]] [[Кефалония]] и [[Закинтос]] се разпространяват т.нар. ''северозападни говори'', близки до еолийския старогръцки. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
||
Т.нар. [[атически диалект]] |
Т.нар. [[атически диалект]] e разновидност на йонийския старогръцки. |
||
В две отдалечени една от друга области - [[Аркадия]] и [[Кипър]], се запазва [[аркадо-кипърски диалект|аркадо-кипърския диалект]], който съхранява най-много общи черти със стария [[ахейски език]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
В две отдалечени една от друга области - [[Аркадия]] и [[Кипър]], се запазва [[аркадо-кипърски диалект|аркадо-кипърския диалект]], който съхранява най-много общи черти със стария [[ахейски език]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
Версия от 21:08, 24 юни 2016
Старогръцките диалекти за основно три - йонийски старогръцки, еолийски старогръцки и дорийски старогръцки диалект. [1]
В северозападните части на континентална Гърция - Акарнания, Етолия, Локрида и Фокида, както и в северен Пелопонес - Елида и Ахая, вкл. на йонийските острови Кефалония и Закинтос се разпространяват т.нар. северозападни говори, близки до еолийския старогръцки. [2]
Т.нар. атически диалект e разновидност на йонийския старогръцки.
В две отдалечени една от друга области - Аркадия и Кипър, се запазва аркадо-кипърския диалект, който съхранява най-много общи черти със стария ахейски език. [3]
Това разпределение на старогръцките диалекти завършва окончателно в края на 10 век пр.н.е. по време на т.нар. гръцки тъмни векове, като респективно съответства и на поселенията на племената - йонийци, еолийци и дорийци. То остава трайно в цялата история на Елада и има последици за цялата политическа история на Древна Гърция, и за древногръцката цивилизация изобщо. [4]
Източници
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 70 - Тъмни векове. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.