Искър (град): Разлика между версии
м форматиране: 9x тире, 5x кавички, 5x тире-числа, 6 интервала, запетая, нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
}} |
}} |
||
'''Ѝскър''' е [[град]] в [[Северна България]], [[Плевенска област]], в близост до градовете [[Плевен]] и [[Долни Дъбник]]. Предишните му имена са '''Махалата''' и '''Пелово''' (1957 |
'''Ѝскър''' е [[град]] в [[Северна България]], [[Плевенска област]], в близост до градовете [[Плевен]] и [[Долни Дъбник]]. Предишните му имена са '''Махалата''' и '''Пелово''' (1957 – 1998). Градът е административен център на [[Община Искър]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Градът се намира на 1500 m от река [[Искър]], на 16 |
Градът се намира на 1500 m от река [[Искър]], на 16 km от [[Кнежа]] и на 33 km от [[Плевен]]. В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[http://prikachi.com/images/694/4608694b.jpg]. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-[[Ескус]], за което свидетелства римският път, водещ до него. |
Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-[[Ескус]], за което свидетелства римският път, водещ до него. |
||
По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово, в чест на починалия партизанин и политик [[Пело Пеловски]]. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. |
По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово, в чест на починалия партизанин и политик [[Пело Пеловски]]. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен. |
||
Църквата „Св. |
Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен. |
||
С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец |
С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г. |
||
Съборът на града първоначално е на Спасовден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец юни. |
Съборът на града първоначално е на Спасовден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец юни. |
||
== Политика == |
== Политика == |
||
* [[2007]] -Валентин Йорданов ([[ВМРО]], ПД „Социалдемократи“,ДПС) |
* [[2007]] - Валентин Йорданов ([[ВМРО]], ПД „Социалдемократи“, ДПС) |
||
* [[2003]] |
* [[2003]] – Тодор Ватковски ([[Земеделски съюз]]) печели на втори тур с 61% срещу Валентин Йорданов ([[БСП]], [[БЗС Александър Стамболийски]], [[ПДСД]]). |
||
* [[1999]] |
* [[1999]] – Валентин Йорданов ([[БСП]], [[БЗС Александър Стамболийски]], [[ПДСД]]) печели на втори тур с 56% срещу Борислав Борисов ([[ОДС]]). |
||
* [[1995]] |
* [[1995]] – Величко Ценов (Предизборна коалиция [[БСП]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 68% срещу Венета Гатинска ([[СДС]]). |
||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
* Полувкопана църква на повече от 150 години; |
* Полувкопана църква на повече от 150 години; |
||
* Белият брег |
* Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище „Калето“. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
* Едно от най-забележителните празненства е така нареченият |
* Едно от най-забележителните празненства е така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават три дни. |
||
* Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града. |
* Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града. |
||
[http://prikachi.com/images/699/4608699s.jpg] |
[http://prikachi.com/images/699/4608699s.jpg] |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
* [[Аспарух Пописаков]] (1914 |
* [[Аспарух Пописаков]] (1914 – 1989) – български общественик |
||
* |
* |
||
* |
* |
||
* [[Йосиф Нюйоркски]] (Величко Диков Иванов) (1907 |
* [[Йосиф Нюйоркски]] (Величко Диков Иванов) (1907 – 1987) – български духовник и нюйоркски митрополит |
||
* |
* |
||
* Мито Ангелов |
* Мито Ангелов – македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „[[За военна заслуга]]“ и на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30</ref> |
||
* Свобода Маданска |
* Свобода Маданска – журналистка |
||
* [[Карандаш|Цветан Цеков-Карандаш]] (1924 |
* [[Карандаш|Цветан Цеков-Карандаш]] (1924 – 2010) – виден художник |
||
* |
* |
||
* |
* Майор Цвятко Горанов [[Белене (лагер)]] |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.predavatel.com/bg/8/isk.htm Радио и телевизия в Искър] |
* [http://www.predavatel.com/bg/8/isk.htm Радио и телевизия в Искър] |
Версия от 06:06, 17 август 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
Искър | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 3253 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 250 m |
Пощ. код | 5868 |
Тел. код | 06516 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 55782 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Искър Иван Йолов (Републиканци за България; 2023) |
Уебсайт | www.iskarbg.com |
Ѝскър е град в Северна България, Плевенска област, в близост до градовете Плевен и Долни Дъбник. Предишните му имена са Махалата и Пелово (1957 – 1998). Градът е административен център на Община Искър.
География
Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 16 km от Кнежа и на 33 km от Плевен. В територията на общината са селата Долни Луковит, Писарово, Староселци[1].
История
Територията и околностите на днешната община Искър са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по-определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.
По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър възниква в началото на XVII в. Първите заселници идват от съседните села и се заселват в около 20 къщи близо до реката. Поради малкия брой жители селището е наречено Махалата, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово, в чест на починалия партизанин и политик Пело Пеловски. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от закрилника и български родолюбец на селото Димитър Конов. Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.
Църквата „Св. Димитрий“ е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.
С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий“. Новата учебна сграда е открита на 15 септември 1999 г.
Съборът на града първоначално е на Спасовден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец юни.
Политика
- 2007 - Валентин Йорданов (ВМРО, ПД „Социалдемократи“, ДПС)
- 2003 – Тодор Ватковски (Земеделски съюз) печели на втори тур с 61% срещу Валентин Йорданов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПДСД).
- 1999 – Валентин Йорданов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПДСД) печели на втори тур с 56% срещу Борислав Борисов (ОДС).
- 1995 – Величко Ценов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 68% срещу Венета Гатинска (СДС).
Забележителности
- Полувкопана църква на повече от 150 години;
- Белият брег – местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище „Калето“.
Редовни събития
- Едно от най-забележителните празненства е така нареченият „панаир на града“. Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават три дни.
- Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града.
Личности
- Аспарух Пописаков (1914 – 1989) – български общественик
- Йосиф Нюйоркски (Величко Диков Иванов) (1907 – 1987) – български духовник и нюйоркски митрополит
- Мито Ангелов – македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „За военна заслуга“ и на орден „За храброст“ IV степен[2]
- Свобода Маданска – журналистка
- Цветан Цеков-Карандаш (1924 – 2010) – виден художник
- Майор Цвятко Горанов Белене (лагер)
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30
|