Мите Опилски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1) |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]]. |
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]]. |
||
[[ |
[[File:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]] |
||
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref> |
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref> |
||
Версия от 09:27, 22 септември 2016
Мите Опилски | |
български революционер | |
Роден |
12 септември 1887 г.
|
---|---|
Починал | 8 септември 1944 г.
|
Мите Опилски в Общомедия |
Димитър Атанасов Михалков (Михайлов), известен като Мите Опилски[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Михалков е роден в 1887 година в кратовското село Опила, което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в Паланечко и Кратовско.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.[2] След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата Дончо Ангелов. През Първата световна война е в партизанската рота на капитан Никола Лефтеров.
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с Панчо Михайлов и Иван Бърльо участва в превземането на Кюстендил. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.[3]
-
Опилски (трети ред, втори от ляво надясно) и български офицери в Македония, 1912 г.
-
Опилски (втори ред, втори от ляво надясно) и български офицери в Македония, 1912 г.
-
Четата на Опилски на път за Македония
-
Четата на Опилски на път за Македония
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.