Арумънска азбука: Разлика между версии
Нова страница: „'''Арумънската азбука''' представлява разновидност на латиницата, използвана за записв...“ |
м форматиране: 7x А|А(Б) |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
| – |
| – |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Dh]], dh |
||
| [ð] |
| [ð] |
||
| - |
| - |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Dz]], dz |
||
| [dz] |
| [dz] |
||
| - |
| - |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
| - |
| - |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Lj]], lj |
||
| [ʎ] (л<sup>ь</sup>) |
| [ʎ] (л<sup>ь</sup>) |
||
| - |
| - |
||
| Ред 81: | Ред 81: | ||
| - |
| - |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Nj]], nj |
||
| [ɲ] (н<sup>ь</sup>) |
| [ɲ] (н<sup>ь</sup>) |
||
| - |
| - |
||
| Ред 105: | Ред 105: | ||
| – |
| – |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Sh]], sh |
||
| [ʃ] (ш) |
| [ʃ] (ш) |
||
| – |
| – |
||
| Ред 113: | Ред 113: | ||
| – |
| – |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Th]], th |
||
| [θ] |
| [θ] |
||
| - |
| - |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[Ts]], ts |
||
| [t͡s] (ц) |
| [t͡s] (ц) |
||
| – |
| – |
||
Версия от 16:31, 22 септември 2016
Арумънската азбука представлява разновидност на латиницата, използвана за записване на арумънския език (или куцовлашки). Текущата версия на азбуката е предложена през 1997 г. на проведения в Битоля Симпозиум за стандартизация на арумънската писмена система. Въпросната азбука е приета от повечето арумънски представители в Република Македония, Сърбия, Албания и Румъния.[1]
Азбуката се състои от 34 букви, 7 от които са диграфи (двубуквени съчетания):
| Буква | МФА (звук) | Бележки |
|---|---|---|
| A, a | [a] | - |
| Ã, ã | [ə] (ъ) | - |
| B, b | [b] | – |
| C, c | [k], [t͡ʃ] (к; ч) | /k/, когато след нея има „a“, „o“, „u“ или съгласна; /t͡ʃ/, когато след нея има „e“ или „i“. |
| D, d | [d] | – |
| Dh, dh | [ð] | - |
| Dz, dz | [dz] | - |
| E, e | [ɛ] | – |
| F, f | [f] | – |
| G, g | [ɡ], [d͡ʒ], [ɣ] | /ɡ/, когато след нея има „a“, „o“, „u“ или съгласна (/ɣ/ в някои диалекти), /dʒ/, когато след нея има „e“ или „i“. |
| H, h | [h] | – |
| I, i | [i] | |
| J, j | [ʒ] (ж) | |
| K, k | [k] | Основно за чужди думи и имена. |
| L, l | [l] | - |
| Lj, lj | [ʎ] (ль) | - |
| M, m | [m] | - |
| N, n | [n] | - |
| Nj, nj | [ɲ] (нь) | - |
| O, o | [o] | - |
| P, p | [p] | – |
| Q, q | [k] | Основно при чужди думи и имена. |
| R, r | [r] | – |
| S, s | [s] | – |
| Sh, sh | [ʃ] (ш) | – |
| T, t | [t] | – |
| Th, th | [θ] | - |
| Ts, ts | [t͡s] (ц) | – |
| U, u | [u] | – |
| V, v | [v] | - |
| W, w | [w] | Само при чужди думи. |
| X, x | [ks], [ɡz] | - |
| Y, y | [ɣ], [j] | /ɣ/, когато след нея има „e“ или „i“, /j/ в чужди думи. |
| Z, z | [z] | – |
Освен това, диграфите „ch“ (/k/, когато след него има e или i) и „gh“ ([ɡ], когато след нея има „e“ или „i“, иначе се произнася като /ɣ/) също биват използвани.
Освен стандартизираната азбука, съществуват и други варианти. Тези от тях, създадени въз основа на латиницата, включват букви като â, ă, î, ș, ț (досущ като румънската азбука), а също и ḑ, ľ, ń. Арумъните в Гърция пък често използват гръцката азбука.